По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Параванът на конституционната реформа
Едва изминаха две седмици от настаняването му на Даунинг стрийт 10, и новият министър-председател Анди Бърнам вече обяви намерението си да даде на Обединеното кралство онова, което то никога не е имало в историята си — писана, кодифицирана конституция. Снобският хумор в лондонските клубове веднага се задейства: премиерът си взел почивка, защото бил „преуморен“.
Смяната на Киър Стармър наистина бе съпроводена от тежки вътрешнопартийни интриги, но истинският въпрос тук не е в умората на Бърнам. Въпросът е защо държава, която векове наред е управлявала глобална империя въз основа на обичайното право, Magna Carta от 1215 г. и Закона за престолонаследието от 1701 г., изведнъж се сети за конституционен текст?
Обединеното кралство се разпада по шевовете. Жeлезничарската инфраструктура е пред колапс, здравната система (NHS) буксува, а държавната каса е празна. Липсата на написан на хартия основен закон никога не е била причина за тези проблеми. И написването му няма да ги реши. Но целта на упражнението въобще не е решаването на кризите. Целта е гарантирането, че нищо в разпределението на реалната власт няма да се промени, независимо от волята на избирателите.
Бърнам продава тази идея с ораторска опаковка за „децентрализация“ и „овластяване на регионите“. Като бивш кмет на Голям Манчестър той познава отлично пропастта между богатия юг и деиндустриализирания север. Но точно тук системата започва да дава накъсо.
Капан за Найджъл Фараж и десния популизъм
Икономическите модели на глобализацията унищожиха индустриалното сърце на Англия. Работническата класа, която десетилетия наред бе гръбнакът на Лейбъристката партия, днес масово подкрепя „Реформа на Обединеното кралство“ (Reform UK) на Найджъл Фараж. За тези хора лейбъристите отдавна не са партия на труда, а крило на същия онзи лондонски елит, репрезентиран от торите.
Фараж открито заявява амбицията си да влезе на Даунинг стрийт след следващите парламентарни избори — или по-рано, ако правителството се срути. И точно тук изплува истинската функция на бъдещата конституция: тя трябва да създаде правна бариера пред подобно развитие.
Медийният апарат на Бърнам се опитва да го изгради като „човек от народа“ — пускат се пиар видеа как с финансовия си министър Джон Хийли обсъждат мезета за бира в местния пъб. Но зад тази фасада Хийли е познат като външнополитически ястреб, чийто основен приоритет е поддържането на конф Used отпечатък в Източна Европа и наливането на средства в Украйна, а не възстановяването на британските градове.
Писаната конституция ще даде на елита правен инструмент, подобен на този в Германия. Там Федералният конституционен съд разполага с правомощия да забранява политически субекти под претекст, че застрашават „свободния демократичен ред“ — лост, който в момента се подготвя срещу „Алтернатива за Германия“ (AfD). Една ясно кодифицирана британска конституция може да дефинира рамка, вътре в която радикални промени в имиграционната или икономическата политика да бъдат обявени за „неконституционни“.
Фараж вече направи поредица от отстъпки пред системата — прочисти партията си от крайни елементи, възприе стандартната антируска реторика на Уестминстър и консолидира контрола си върху партийните финанси. Това обаче не го прави по-приемлив за елита. Дори Фараж да бъде неутрализиран, зад него вече изникват още по-радикални формации като "Party UK", които претендират за същия избирателен вот.
