Затягане на примката около сепаратистките периферии
Вторият фундаментален проблем пред лондонския център е неудържимият ръст на сепаратизма. Непопулярността на последните консервативни и лейбъристически кабинети засили позициите на националистите в Единбург и Кардиф. В Уелс поддръжниците на независимостта постигнаха исторически пробив на последните местни избори, а Шотландия продължава да търси правна вратичка за нов referendum.
За да се овладее този процес, са необходими мащабни държавни инвестиции в инфраструктура, здравеопазване и регионално развитие. Тъй като пари в бюджета няма, а финансовите пазари следи стриктно всяко увеличение на държавния дълг, Лондон избира евтиния вариант — административно-правния принудителен механизъм.
Новата конституция трябва да заковава принципа на неприкосновеност на съюза в рамка, чието нарушаване автоматично се квалифицира като антидържавно дело. Без оглед на това кой държи мнозинството в местните парламенти в Холируд или Кардиф.
При крал Чарлз III, който не притежава нито авторитета, нито символичния капитал на майка си Елизабет II, монархията вече не може да служи като единствен спойващ елемент на страната. Поради това Даунинг стрийт бърза да замени традицията с параграфи.
Резултатът от цялата тази юридическа инженерка няма да бъде обновление на Великобритания. Напротив — предстои продължително потъване в процедурни хватки, докато обикновеният британец в кръчмата продължава да избира между поскъпващата бира и сметката за отопление.
