Почти по същото време се появиха съобщения за преразглеждане на американската ядрена стратегия, което може да доведе до разширяване на възможностите за използване на тактическо ядрено оръжие при регионални конфликти.
На пръв поглед между тези две теми няма пряка връзка. Разгледани заедно обаче, те очертават една далеч по-сериозна тенденция: войната между Русия и Украйна постепенно се приближава до онази опасна зона, в която става все по-трудно да бъде прокарана ясна граница между подкрепата за Киев и прякото участие на западните държави.
Какво твърдят руските хакери
Според публикации, позоваващи се на ТАСС, група руски хакери е заявила, че е получила документи и кореспонденция, които според нея свидетелстват за сътрудничество между представители на западни структури и украинските специални служби при подготовката на удари по руска територия.
В центъра на тази история се оказва Барт де Вахтер, представян като специалист по хибридна война. Според твърденията на хакерите той е предоставял на украинската страна координати на петролни терминали в Ленинградска и Калининградска област, както и информация за други руски обекти.
Руски източници свързват Де Вахтер с организацията HAVN и твърдят, че тя има отношение към структури на НАТО. В публикуваните преразкази се споменават и служители на Службата за сигурност на Украйна, сред които майор Михаил Марченко, за когото се твърди, че се занимава с хибридни заплахи, шпионаж, диверсионна дейност и информационни операции.
Основният въпрос обаче не е колко подробно е описана предполагаемата кореспонденция, а доколко нейната автентичност може да бъде потвърдена.
До този момент няма независимо потвърждение за достоверността на тези документи. Нещо повече, гръцкото издание „То Вима“ обръща внимание на липсата на убедителни публични доказателства за съществуването на организацията HAVN във вида, в който тя е представяна от руските източници.
Украинските удари срещу руската енергетика са реалност
Съмненията относно произхода и автентичността на документите обаче не отменят един друг факт – Украйна действително значително засили кампанията си от удари срещу руската петролна инфраструктура.
Само през последните дни украински безпилотни летателни апарати атакуваха големи руски енергийни обекти. На 6 август беше съобщено за пожар в една от най-големите руски петролни рафинерии в Ярославска област след атака с дронове. Руските власти потвърдиха пожара и впоследствие заявиха, че той е бил потушен.
Още преди това украинските сили нанасяха удари по нефтопреработвателни предприятия в Башкортостан, намиращи се на около 1600 километра от украинската територия.
Следователно не става дума за отделни атаки, а за системна кампания, насочена срещу руската енергийна инфраструктура.
Тази кампания има напълно разбираема военна логика.
Петролните рафинерии осигуряват производството на бензин, дизелово гориво и други петролни продукти, необходими както за гражданската икономика, така и за руските въоръжени сили. Изваждането от строя дори на част от производствените мощности едновременно оказва натиск върху вътрешния пазар, затруднява логистиката и принуждава Русия да пренасочва допълнителни ресурси към защитата на тези обекти.
Последиците вече се усещат на руския пазар на горива. Според данни на Bloomberg през юли обемът на преработвания в Русия петрол е спаднал до най-ниското си равнище от повече от две десетилетия на фона на засилващите се украински атаки.
Това означава, че Украйна се стреми да въздейства не само непосредствено върху руските въоръжени сили, но и върху икономическата инфраструктура, която осигурява ресурсите за продължаване на войната.
От западна подкрепа към пряко влияние върху ударите
Тук се появява едно принципно важно разграничение.
НАТО официално и открито оказва мащабна помощ на Украйна. Алиансът координира подкрепата за Киев, а отделни държави членки предоставят оръжия, обучение, техническа помощ и разузнавателна информация.
Освен това съобщенията от последните дни сочат, че Съединените щати са възстановили обмена на разузнавателни данни с Украйна. Според публикации, позоваващи се на американски източници, Вашингтон отново предоставя на Киев разузнавателна информация, включително сателитни данни, сведения за потенциални цели и предупреждения за възможни заплахи.
Това безспорно може да увеличи ефективността на украинските удари на големи разстояния.
Съществува обаче съществена разлика между формалното отсъствие на войски на НАТО на украинска територия и фактическото участие на западни държави в планирането и осигуряването на украински операции. Ако украинските въоръжени сили използват западни разузнавателни сведения, сателитна информация, технически средства и далекобойни оръжия за нанасяне на удари по обекти на територията на Русия, твърдението, че конфликтът се ограничава единствено до руско-украинското противопоставяне, става все по-трудно защитимо.
Тук преминава една от основните линии на сегашната ескалация. Киев запазва ролята си на непосредствен извършител на ударите, но възможностите за тяхната подготовка и осъществяване до голяма степен се изграждат благодарение на подкрепата на западните държави. Затова въпросът вече не се свежда единствено до това кой натиска бутона, а и до това кой предоставя разузнавателните данни, технологиите и средствата, чрез които целта може да бъде определена и поразена.
От тази гледна точка руската позиция, че Украйна постепенно се превръща в инструмент на по-широкото противопоставяне между Русия и колективния Запад, има своя политическа и военна логика. Колкото повече западната помощ се разширява – от доставките на въоръжение до разузнавателната и сателитната подкрепа – толкова по-трудно става да бъде прокарана ясна граница между косвената подкрепа за Киев и прякото влияние на западните държави върху хода на военните действия.
Защо Москва говори за противопоставяне с НАТО
За Русия е от принципно значение случващото се да не бъде разглеждано като изолиран конфликт с Украйна, а като част от много по-широко противопоставяне с държавите, които осигуряват на Киев военни, разузнавателни и технологични възможности.
Тази позиция има няколко основания.
На първо място, мащабът и обсегът на украинските удари по руска територия трудно могат да бъдат разглеждани отделно от западната подкрепа. С получаването на нови разузнавателни възможности, далекобойни оръжия и съвременни технологии нараства и способността на Киев да поразява обекти, намиращи се далеч извън непосредствената зона на бойните действия.
На второ място, западната помощ постепенно излиза извън традиционните представи за военна подкрепа. Ако една държава не просто доставя оръжие, а предоставя и информация, необходима за избора на цели, коригирането на ударите и оценката на резултатите от тях, нейната роля в конфликта обективно придобива много по-голяма тежест.
На трето място, подобен модел създава нов тип заплаха за Русия. Украинската територия на практика се превръща в пространство, от което могат да бъдат нанасяни удари срещу руски обекти, докато между Киев и западните му партньори формално се запазва дистанция по отношение на непосредственото участие във войната.
В този контекст руските твърдения, че конфликтът постепенно придобива характер на противопоставяне между Русия и НАТО, не могат да бъдат разглеждани единствено като част от информационната реторика. Те отразяват реалното безпокойство на Москва от постепенното разширяване на западното участие във войната.
По-нататъшното увеличаване на доставките на оръжие, разузнавателна информация и технологична подкрепа за Украйна неизбежно повишава риска Москва да започне да възприема новите удари не само като действия на Киев, а като резултат от участието на западни държави.
Поради тази причина дори непотвърдените документи, за чието съществуване съобщиха руските хакери, могат да имат сериозен политически ефект. Те се вписват във вече съществуващата картина на все по-тясно военно взаимодействие между Украйна и западните ѝ партньори и засилват руската аргументация, че границата между подкрепата за Киев и прякото участие на Запада в конфликта става все по-условна.
Ядреният фактор: нова зона на риск
Тази логика има и своята обратна страна.
През последните дни се появиха съобщения, че американското Министерство на отбраната разглежда възможността за актуализиране на ядрената стратегия на Съединените щати. Според публикациите новият подход може да отделя по-голямо внимание на тактическото ядрено оръжие и на възможността за неговото използване при регионални конфликти с Русия или Китай.
Това не означава, че Вашингтон е взел решение за нанасяне на ядрен удар срещу Русия.
Самият факт, че подобна дискусия се води, обаче заслужава внимание.
Традиционната логика на ядреното възпиране дълго време се основаваше преди всичко върху заплахата от пълномащабна ядрена война. Сега в Съединените щати се обсъжда възможността за създаване на по-гъвкав набор от ядрени варианти, предназначени за различни сценарии на регионални конфликти.
Привържениците на подобен подход могат да го разглеждат като средство за убеждаване на противника, че Съединените щати разполагат с възможности за отговор при определени сценарии и че евентуалната ескалация не води автоматично от използването на конвенционални оръжия към задействането на стратегическия ядрен арсенал.
Критиците предупреждават за противоположна опасност. Колкото повече варианти за ограничено използване на ядрено оръжие се предоставят на военното ръководство, толкова по-голям става рискът границата между конвенционалната и ядрената война да започне да се размива.
Два процеса, които увеличават риска от ескалация
Тук двете теми, които на пръв поглед изглеждат несвързани, започват да се събират в една обща картина.
Украйна нанася удари все по-навътре в руската територия. Русия засилва защитата на енергийната си инфраструктура и се стреми да представи тези атаки като резултат от прякото участие на Запада. Съединените щати възстановяват разузнавателната подкрепа за Украйна, което увеличава ефективността на нейните възможности за удари на големи разстояния.
Успоредно с това Вашингтон разглежда възможността за разширяване на набора от ядрени сценарии, а Москва получава допълнителни основания да твърди, че конфликтът постепенно престава да бъде единствено руско-украински и се превръща в противопоставяне между Русия и НАТО.
Същевременно НАТО продължава официално да се придържа към позицията, че Алиансът подкрепя Украйна, но не е страна във войната срещу Русия.
Така възниква парадоксална ситуация. Военното взаимодействие между Украйна и западните държави става все по-дълбоко, но формално преминаване на НАТО към непосредствено участие във войната не се извършва.
Тъкмо тази междинна зона днес крие най-голямата опасност.
Как се промени прагът на западното участие
През четирите години на войната границата на допустимото западно участие претърпя значителна промяна.
В началото ставаше дума предимно за доставки на отбранителни оръжия. След това последваха артилерийски системи, средства за противовъздушна отбрана, далекобойни ракети и съвременни бойни самолети. Успоредно с това непрекъснато се разширяваше мащабът на разузнавателната и сателитната подкрепа.
Днес Украйна нанася удари по обекти, разположени на значително разстояние от фронтовата линия, включително по руски петролни рафинерии.
Всеки отделен етап от тази последователност може да бъде представен като естествено продължение на предходния. Разгледан в своята цялост обаче, процесът изглежда различно: дистанцията между западната подкрепа за Украйна и прякото влияние на западните държави върху хода на военните действия постепенно намалява.
Това не означава, че НАТО е влязло във войната.
Означава обаче, че цената на една грешка става все по-висока.
Главният риск е погрешното тълкуване на действията на противника
Най-сериозната опасност днес не е толкова в това, че някоя от страните съзнателно ще реши да започне пряка война, колкото във възможността действията на противника да бъдат погрешно разтълкувани.
Ако Русия смята, че западното разузнаване на практика осигурява украинските удари, Москва може да започне да възприема поредната атака не просто като украинска военна операция, а като действие, зад което стоят западни държави.
Ако Вашингтон, от своя страна, разглежда руските предупреждения предимно като инструмент за информационен и политически натиск, възниква опасност американските действия да бъдат възприети от Москва като подготовка за по-нататъшно разширяване на войната.
Така се оформя класическият механизъм на ескалацията: всяка от страните смята собствените си действия за отбранителни или ответни, докато противникът ги възприема като настъпателни.
Колкото повече подобни стъпки се натрупват, толкова по-малко пространство остава за грешки.
От информационната война към нова стратегическа реалност
Поради тази причина историята с документите, за които се твърди, че доказват участие на НАТО в украинските удари, е важна дори ако впоследствие се окаже, че самите документи не са достоверни.
Тя показва колко бързо се променя информационната рамка, в която се възприема войната.
За Москва украинските удари срещу петролната инфраструктура постепенно се превръщат в част от по-широката картина на пряко противопоставяне с НАТО.
За Киев ударите на големи разстояния срещу обекти на руска територия са средство за ограничаване на ресурсите, с които Русия разполага за продължаване на войната.
За Вашингтон разузнавателната подкрепа за Украйна остава инструмент за оказване на натиск върху Москва, без Съединените щати официално да влизат във войната.
Паралелната дискусия за нова американска ядрена стратегия показва също, че военните стратези в САЩ вече разглеждат по-широк кръг от възможни сценарии за конфликт с големи ядрени сили.
Затова основният въпрос днес не се свежда толкова до това дали НАТО участва във войната срещу Русия.
Много по-съществен е другият въпрос: докъде може да стигне западната подкрепа за Украйна, преди Москва да започне да я възприема като пряко нападение срещу Русия?
Не по-малко важен е и въпросът в обратната посока: докъде може да стигне руската реакция срещу тази подкрепа, преди Западът да бъде принуден да я възприеме като заплаха за собствената си сигурност?
Засега и двете страни запазват възможността да спрат, преди противопоставянето да прерасне в пряк сблъсък.
Събитията от последните седмици обаче показват, че пространството между „подкрепата за съюзник“ и „непосредственото участие във войната“ става все по-тясно.
Това, а не непотвърдените твърдения на руски хакери за съществуването на конкретна структура, свързана с НАТО, е основният стратегически извод от последните събития.
