Ерозията на американските гаранции и кризата в Залива
Според публикации в западни аналитични издания, повратната точка за монархиите от Залива не е била последната ескалация около Иран, а серия от събития през последните пет години. Атаките срещу рафинериите на Abqaiq-Khurais през 2019 г. демонстрираха, че американският щит има сериозни пробойни. Последвалите събития в Червено море и блокирането на корабоплаването от движението "Ансар Аллах" само потвърдиха извода: Вашингтон не може или не желае да гарантира физическата сигурност на енергийната инфраструктура.
Принудителното сближаване между Рияд и Техеран, посредничено от Пекин през март 2023 г., бе първият ясен сигнал за скъсване с досегашната парадигма.
Сега Саудитска Арабия търси директно презастраховане.
Има нещо, което не излиза в традиционните западни оценки. В САЩ и Израел дълго време се разчиташе, че сунитските държави могат да бъдат вкарани в общ фронт срещу шиитски Иран – концепция, заложена още в т.нар. „Споразумения от Авраам“. Но реалността се оказа различна.
Въпросът за Иран: Сдържане или нова архитектика?
Смята се, че новият пакт в Мека не е офанзивен съюз срещу Техеран. Нито Анкара има интерес от война на източната си граница, където газовата инфраструктура и кюрдският въпрос изискват стабилност, нито Пакистан възнамерява да влиза в конфликт с държава, с която дели 900 километра граница в размирния Белуджистан.
Целта на тристранния пакт е създаване на автономна зона на сигурност преди евентуалното преформатиране на американското присъствие в Близкия изток.
Израелската военна стратегия, базирана на въздушно превъзходство и превантивни удари, се сблъсква с нова константа: наличието на формален отбранителен съюз, в който една от страните разполага с ядрени технологии. Дори Исламабад да декларира, че ядреният му потенциал е предназначен изключително за възпиране на Индия, самото му присъствие в пакта променя стратегическото уравнение.
Числата обаче показват и друга страна. Търговският оборот между Турция и Саудитска Арабия едва започна да се възстановява след дипломатическия бойкот от 2018–2021 г. Икономическата нестабилност в Пакистан, подпомагана от заеми от Международния валутен фонд и саудитски депозити в Централната банка в Исламабад, прави пакистанската армия силно зависима от финансови инжекции.
Възниква въпросът: доколко това споразумение е реален военен блок и доколко е политически блъф, предназначен за консумация във Вашингтон?
Докато в Белия дом анализират последиците от подписването в Мека, в самия Близък изток сухопътните сили и ракетните дивизиони продължават да дежурят по старите правила. А те показват, че нито един договор не гарантира оцеляване, ако зад него не стои собствена промишлена база и политическа воля за независима политика.
