Физиката на нилската баня и химическите съединения на античността
Митът за царици, потопени в стотици литри магарешко мляко, се сблъсква с елементарната стопанска логика на Новото царство. Добивът на мляко в Древен Египет е ограничен, а липсата на хладилна технология прави съхранението му в обем за вана физически невъзможно без бърза ферментация и разваляне в рамките на броени часове при температури над тридесет градуса. Архитектурните разкопки в Амарна и Мединет Абу показват, че дори в кралските дворци „банята“ представлява малко помещение с леко наклонен каменен под, под който има канавче за оттичане. Членовете на елита са поливани с вода от слуги, ползващи глинени или медни съдове.
Отмиването на мазнината и праха от тялото не е ставало със сапун в съвременния му вид, а с естествен натрон — смес от натриев карбонат, натриев бикарбонат, натриев хлорид и натриев сулфат, добивана от пресъхващите езера във Вади ел-Натрун. Натронът осапунява мазнините върху кожата, превръщайки ги в разтворими във вода съединения. За овлажняване след това са използвани растителни масла — предимно баланитесово, сусамово, рициново или зехтин, внасян от Леванта.
Стволът на папируса Еберс и токсикологията на древната козметика
Широко разпространената представа, че черната боя за очи (кохл или галенит) е предпазвала от слънцето или мухите, съдържа известен процент истина, но пропуска сериозен токсикологичен проблем. Археометричните анализи на проби от лувъра, извършени от френски химици, показват, че очната линия е съдържала оловен сулфид (галена) и оловен хлорид (лаурионит). Изследванията сочат, че в ниски дози оловните съединения наистина стимулират имунната система да произвежда азотен оксид, който помага за борба с конюнктивита — често заболяване по време на годишните наводнения на Нил. В същото време обаче системното нанасяне на тежки метали върху лигавицата е водело до хронично оловно отравяне, което археопатолозите откриват по костните останки от епохата.
Що се отнася до грижата за зъбите, открити в Папирус Еберс (датиран около 1550 г. пр.н.е.), рецептите включват стрита пемза, стрити копелета от стриди, рок сол и изсушени цветя от ирис. Прилагането на тези високоабразивни прахове върху зъбния емал с помощта на счупени накрайници на клонки (първообраз на четката за зъби) е водило до бързо износване на емайла. Анализът на мумии от XIX и XX династия показва не здрави зъби, а смущаващо висока честота на дълбоки абразии, абсцеси и пълно унищожение на дъвкателната повърхност, задълбочено и от пясъчните прашинки, попадащи в хляба от херметичните мелнични камъни.
