Депилацията като епидемиологична необходимост, а не суета
Отстраняването на окосмяването по тялото в Египет не е било водено от естетически стандарти, а от контрол върху епидемиите. Въшките (Pediculus humanus) са били огромен проблем в древния Изток. Разкопките на работническия град в Деир ел-Медина разкриват гребени от слонова кост и дърво, съдържащи вкаменени яйца на въшки. Цялостното бръснене на главата и тялото с бронзови бръсначи и използването на кола маска от кипяща захар, лимонов сок и смоли е било единствената ефективна бариера срещу паразитите.
Използването на перуки от естествен косъм или растителни влакна, третирани с пчелен восък и смоли, е било практично решение: перуката се проветрява, почиства се по-лесно и изолира скалпа от директното слънчево греене. Маслено-восъчните конуси, поставяни върху главите по време на пиршества, наистина са съдържали твърда мазнина с аромати от смирна, ладан и канела. С повишаването на температурата мазнината се е топяла, но това не е било "елегантен парфюм", а гъст, лепкав слой мазнина, който се е стичал по перуката и кожата, за да задържа праха и да маскира неприятната миризма на необработени тъкани.
Прането на дрехите е било тежък физически труд, извършван на брега на реката главно от мъже поради опасност от присъствието на хипопотами и крокодили, както и поради необходимостта от силно механично триене на лена в каменистите брегове. Ленът не търпи агресивни химикали, затова е бил изпиран главно с пепел (калиева основа) и изсушаван на слънце за естествено избелване.
