По публикации в чужди медии и анализи на енергийния експерт Жолт Харфас. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Миражът на „зеления пик“ и сблъсъкът с физиката на мрежата
През лятото на 2026 г. илюзиите за бърз и безболезнен преход към възобновяема енергия в Централна и Югоизточна Европа се разпаднаха под натиска на термометрите. Според данни, публикувани от унгарския електропреносен оператор Mavir, на 29 юни в 19:30 ч. брутното натоварване на националната система закова рекордните 7488 мегавата (MW). Ако към това се прибавят и малките покривни фотоволтаици (HMKE), реалното потребление надхвърли 7587 MW. За сравнение — предишният летен пик от юли 2024 г. беше 7036 MW. Лятната климатизация вече генерира пикове, които застрашават мрежата по-тежко от зимните студове.
Парадоксът е брутален. Точно когато климатиците работеха на пълна мощност, така наречените „зелени мощности“ просто изчезнаха от уравнението. От инсталираните близо 4888 MW промишлени слънчеви мощности, в критичния вечерен прозорец в мрежата подаваха едва 506 MW. Вятърният сектор показа още по-депресиращ резултат — от 325 MW номинален капацитет, перките произвеждаха жалките 10 MW, или едва 3% от възможностите си.
Общо над 5000 мегавата хартиена ВЕИ мощност генерираха едва половин гигават реална енергия. Слънцето залязваше, вятър нямаше, а потреблението чупеше исторически тавани.
Дунавската аномалия: Термичното затягане на примката около „Пакш“
В критичната ситуация основната тежест падна върху АЕЦ „Пакш“, построена още по съветски проект с реактори ВВЕР-440. Централата осигури базов товар от 1316 MW, а газовите централи поеха 1816 MW. Но тук изплува друг климатичен проблем. Река Дунав — основният източник на охлаждаща вода за реакторите — спадна до критични нива, а температурата на водата се покачи застрашително.
По екологични разпоредби, за да се предотврати термичното унищожаване на речната екосистема, АЕЦ „Пакш“ бе принудена периодично да съкращава производството си. Твърди се, че в началото на август напрежението достигна такъв пик, че политически фигури в Будапеща, включително Петер Мадяр, публично коментираха рисковете от временно спиране на блоковете, които в определени моменти работеха едва на една четвърт от своя 2-гигаватов капацитет. Беше обмислено дори въвеждането на извънредни укази за ограничаване на промишленото потребление. Проблемът се уталожи едва след прогнозите за валежи в австрийския участък на Дунав, но епизодът остави висящ въпроса: какво става, ако сушата продължи три седмици вместо три дни?
