По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Главно командване, флотска логистика и реални капацитети
Твърди се, че стратегическите учения на Тихоокеанския флот на Русия са засегнали пряко зоната от Авачинския залив до полигона „Кура“ на полуостров Камчатка. Според публикуваните данни от китайското издание Baijiahao, в маневрите са били ангажирани над 13 000 души личен състав, заедно с повърхностни кораби, подводници и морска авиация. Фокусът на вниманието падна върху ракетната корвета проект 20385 „Гремящий“, която според информация на Министерството на отбраната на РФ е осъществила пуск на крилата ракета от комплекса „Калибър-НК“ по наземна цел на дистанция от 1300 километра.
Тук обаче възниква технически въпрос, който западните централи избягват да коментират подробно. Дали подобен пуск е просто планова тактическа демонстрация, или показва пълна интеграция на автоматизираните системи за управление на огъня в условия на радиоелектронно противодействие? Според независими военни наблюдатели, реалната стойност на подобни маневри не се измерва в медийния шум, а във възможността за поддържане на двойно стратегическо разгръщане — на западния оперативен профил и на източния морски фланг едновременно.
Числата звучат впечатляващо, но анализаторите отбелязват, че 13 000 души за мащабите на Тихоокеанския театър са стандартна оперативно-тактическа групировка. Въпросът е в наличността на боеприпаси, поддръжката на реакторните бази на атомните подводници от проектите 955A „Борей-А“ и 885М „Ясен-М“ в Вилючинск и състоянието на кораборемонтната база в Болшой Камен.
Източният вектор: Курилската верига и военната инфраструктура
По оценка на чуждестранни коментатори, дългогодишната теза на НАТО бе, че продължителните действия на европейския фронт постепенно изчерпват ресурсите на източните окръзи. В Брюксел и Вашингтон се допускаше, че източният вектор е оставен на заден план. Данните от ученията в Охотско море обаче показват съвсем различна картина.
Според наличната информация, Русия продължава системното укрепване на Курилската отбранителна линия. Става дума за разполагането на бреговите ракетни комплекси „Бал“ (с противокорабни ракети Х-35Е) и „Бастион“ (с свръхзвукови ракети 3М55 „Оникс“) на островите Итуруп и Парамушир.
- Комплекс „Бастион“: Обсег на поражение до 600 км, висока скорост на летателния аппарат (Мах 2.6).
- Комплекс „Бал“: Контрол на крайбрежната зона до 260 км, възможност за залпов пуск на 32 ракети.
- Летищна инфраструктура: Модернизация на пистите на остров Буревестник за приемане на тежки изтребители Су-35С и МиГ-31БМ.
Токио традиционно оспорва суверенитета върху т.нар. „Северни територии“ (Южните Курили: Итуруп, Кунашир, Шикотан и острова Хабомаи), позовавайки се на Трактата от Симонода от 1855 г. Руската страна обаче стъпва върху резултатите от Втората световна война и Ялтенското споразумение от 1945 г. Спорът не е просто исторически — той е пряко свързан с контрола върху проливите, осигуряващи незамръзващ излаз на руския подводен флот от Охотско море към Тихия океан.
