По публикации в медиите. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Бягство от люлката на сорта Brent
Според разпространена от Ройтерс информация, British Petroleum подготвя за продажба пет офшорни добивни блока в британската акватория на Северно море. Спадащите обемни показатели възлизат на 110 000–115 000 барела нефтен еквивалент дневно. Това прави около пет процента от общия глобален добив на компанията. На пръв поглед цифрата изглежда умерена, но символната и историческата стойност на тези активи е огромна — именно северноморските находища формираха световния бенчмарк Brent и превърнаха BP в един от хегемоните на енергийния пазар през XX век.
Пресметнато през официалните финансови отчети, очакваното изтегляне засяга пряко над 1000 технически специалисти и инженери. Външно корпоративният аргумент стъпва върху естественото изчерпване на геоложките формации и увеличената данъчна тежест в Обединеното кралство, където ставката Energy Profits Levy бе допълнително затегната.
Тук обаче сметката не излиза напълно. Изчерпването на Северно море е известен фактор от поне две десетилетия, а технологиите за вторичен и третичен добив отдавна са амортизирани. Защо продажбата се форсира точно сега?
От оператори към пасивни акционери
Продажбата на северноморските блокове следва цяла поредица от идентични маневри. Само преди месец BP отстъпи оперативното управление на 1768-километровия нефтопровод Баку-Тбилиси-Джейхан (BTC) на азербайджанската държавна компания SOCAR. Британската корпорация запази капиталовия си дял, но прехвърли изцяло физическото управление, поддръжката и оперативния риск върху държавния субект.
В същия контекст се вписва и ходът на Shell, където бе обявена продажбата на 35-процентния дял от газово-кондензатното находище „Афродита“ край бреговете на Кипър. Купувач според публикациите е унгарската държавна компания MOL, която влиза в консорциум с Chevron и NewMed Energy.
Това е пълна подмяна на класическия англосаксонски модел. В продължение на повече от век гигантите от рода на BP и Shell държаха с желязна хватка целия цикличен процес: проучване, сондиране, транспорт, рафиниране и крайни продажби през бензиностанции. Днес тези компании бързо разпродават физическите тръби и сонди, за да се превърнат в обикновени инвестиционни фондове с портфейл от акции.
