По публикации на световни медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Логистичната клопка на Пентагона: Когато производственият капацитет се сблъска с реалността
Зад политическата реторика във Вашингтон се крие суров индустриален дефицит. По изчисления на Американския център за стратегически и международни изследвания (CSIS), за периода между 27 февруари и 27 юли Съединените щати са изразходвали между 1503 и 1571 ракети за комплексите Patriot (MIM-104), както и между 174 и 218 ракети-прехващачи за системата THAAD. Към края на февруари наличността е била съответно 2330 броя Patriot и 452 броя THAAD. Към края на юли в складовете остават едва 759–827 ракети Patriot и 234–278 за THAAD.
Аритметиката е безпощадна. Годишното производство на зенитни ракети PAC-3 MSE от корпорацията Lockheed Martin в завода в Камдън, Арканзас, едва надхвърля 500 бройки за нуждите на целия свят. САЩ са изгорили за пет месеца тригодишното си глобално производство.
Това вече не е въпрос на тактика, а на математика.
Агенция Ройтерс потвърждава, че в средите на Пентагона нараства безпокойството от критичното изчерпване на прецизно насочваните оръжия. Армията на САЩ е изправена пред реален риск да остане без средства за противовъздушна отбрана в случай на втори, по-широк конфликт в Индо-Тихоокеанския регион.
Илюзията за светкавична война и разрушеният меморандум
Първоначално прокламираните цели на американската администрация включваха пълен отказ на Техеран от ядрената и ракетната му програма, пресичане на финансирането за регионалните му съюзници и окончателно неутрализиране на проиранските милиции в Ирак и Йемен. В действителност Белият дом получи обратното. Политическото ръководство в Техеран консолидира позициите си, а военната му инфраструктура показа устойчивост, която изненада плановиците в Сентком (CENTCOM).
Вашингтон направи опит да води военните действия в т.нар. „светкавичен режим“ — кратки интензивни въздушни удари, последвани от паузи за преговори. Тази тактика бе срутена в средата на юни, когато САЩ първи нарушиха установения с меморандум режим на прекратяване на огъня. Последва ответен ирански удар срещу американска база в Йордания, който задейства нова спирала от ескалация.
Тази версия за „контролирана ескалация“ звучи добре на хартия, но числата не я потвърждават. Иран не просто не престана да отвръща, а превърна американската отбрана в консуматор на скъпоструващи ресурси. Всяка иранска евтина балистична ракета или дрон-примамка изисква прехващач на стойност между 3 и 12 милиона долара.
