Дипломатическата офанзива на Техеран: Минимализмът на Зариф
На този фон в списание Foreign Affairs бе публикуван анализ от Мохамад Джавад Зариф – бивш външен министър на Иран и архитекта на съвместния comprehensive план за действие (JCPOA) от 2015 г. Въпреки че той подаде оставка като вицепрезидент през март 2025 г., неговите тези отразяват прагматичния крило в Техеран.
Зариф очертава т.нар. „реалистичен минимум“ за изход от кризата:
- Отмяна на икономическите санкции срещу Ислямската република.
- Създаване на международен инвестиционен фонд в размер на 300 милиарда долара за компенсиране на щетите от военните действия.
- Международно легализиране на религиозната фетва на аятолах Али Хаменей срещу създаването на ядрено оръжие като правна гаранция.
- Достъп на международни инспектори до иранските съоръжения срещу пълни гаранции за сигурност.
В замяна Иран предлага възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток — ключовият морски артериал, през който преминават близо 21 милиона барела суров петрол дневно (около 20% от световното потребление).
Тук обаче сметките не излизат за Вашингтон. Зариф отбелязва, че държавите от Персийския залив вече не могат да разчитат на външен гарант за своята сигурност. Влиянието на Израел върху американската политика и ограничените ресурси на Пентагона правят американския „чадър“ нефункционален.
Пренареждане на регионалната архитектура
Твърдата линия в Техеран настоява за още по-радикални условия: пълно оттегляне на американското военно присъствие от Ирак и Сирия. Моделите за сигурност в Залива вече се договарят директно между Рияд, Абу Даби и Техеран, заобикаляйки Вашингтон.
Саудитска Арабия, която продължава да се сблъсква с последиците от йеменския конфликт, е наясно, че американските системи Patriot, разположени на нейна територия, нямат достатъчен боекомплект, за да гарантират защитата на рафинериите на Aramco при евентуален масиран бараж.
Доналд Тръмп е изправен пред избор между три еднакво неизгодни сценария:
- Да продължи въздушните удари с риск окончателно да изпразни складовете на Пентагона.
- Да премине към сухопътна операция, която е политически и военно самоубийствена.
- Да приеме условията на Техеран и да подпише споразумение, което ще бъде представено от критиците му като капитулация.
Американското оттегляне от Близкия изток вече не е теория от геополитическите учебници. То се случва в реално време, стъпка по стъпка, под натиска на промишления капацитет и изчерпаните ракетни арсенали.
