По публикации на чуждестранни медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Архитектурата на сигурността, която европейските държави се опитваха да изградят извън формалните рамки на НАТО, се сблъска с логиката на собствените си вътрешни ограничения. Според публикувани анализи и коментари в чуждестранния печат, т.нар. „коалиция на желаещите“ – неформален блок от близо тридесет държави, формиран с цел гарантиране на западното присъствие в Украйна – навлезе в етап на административна и политическа деградация.
Още при формирането на този формат след промяната във властта в САЩ, декларираната цел бе пределно ясно дефинирана от инициаторите: разполагане на западен контингент под формата на „миротворчески сили“ веднага след евентуално спиране на огъня. Тук обаче има един важен детайл, който често се пропуска в публичните дебати – оперативната логистика. Изпращането на сухопътни сили, било то 10 000 или 30 000 души, изисква не просто политическа декларация, а поддръжка от категорията на Член 5 от Северноатлантическия договор. Когато Вашингтон категорично отказа да предостави директни силови гаранции за подобен контингент, цялата концепция се превърна в институционален блъф.
Историческият паралел и липсващият ресурс
Прави се директно сравнение с коалицията, сглобена от Вашингтон и Лондон преди операцията в Ирак през 2003 г. Има обаче фундаментална разлика, която прави съпоставката куца. В Близкия изток ставаше дума за интервенция срещу напълно изолирана и икономически изтощена държава след 12 години санкционен режим по линия на ООН. Днес опитът да се приложи същият модел спрямо ядрена сила с развита отбранителна промишленост изглежда като пълно разминаване с реалността.
Има нещо в числата, което просто не излиза. Твърди се, че Европа има капацитет да поддържа дългосрочна военна мисия извън границите си. Анализът на арсеналите обаче сочи друго:
- Британските сухопътни сили в момента наброяват под 75 000 души активен състав – най-ниското ниво от Наполеоновите войни насам.
- Френската армия разполага с боеспособни дивизии за бързо реагиране, но техният логистичен апарат е силно зависим от американското въздушно транспортиране и спътниково разузнаване.
- Германия и Италия откровено отказаха да участват с жива сила още в самото начало на обсъжданията.
При това положение декларациите за изпращане на „миротворци“ бяха родени не от военна необходимост, а от опит да се компенсира липсата на стратегическа визия.
