По публикации в чудестранните медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Институционалният капан на Шенген и правните реалности
Свикването на извънредна среща на вътрешните министри на страните от Европейския съюз чрез видеоконферентна връзка за пореден път очерта границите на бюрократичния апарат в Брюксел. Поводът — засиленият натиск от мигранти към испанския анклав Сеута в Северна Африка — задвижи позната реторика. Твърди се, че острите изявления от страна на Рим относно евентуално затваряне на морски и въздушни връзки с Мадрид са по-скоро политически жест, отколкото правно осъществима мярка.
Законовата рамка на Шенгенското споразумение, ратифицирано преди повече от четири десетилетия, не предвижда механизъм, чрез който една държава членка едностранно да прекрати членството на друга или да затвори за постоянно вътрешните си граници без санкция от Съда на ЕС. Всяко въвеждане на граничен контрол е строго временно и изисква официално обявяване на извънредно положение или предварително одобрение. При липса на такова, държавата нарушител е застрашена от финансови санкции и правни процедури. Това създава ситуативен парадокс: националните правителства носят политическата отговорност пред избирателите си, но лостовете за пряко управление на границите са прехвърлени на наднационално ниво.
Икономически интереси и сенчестата инфраструктура в Средиземно море
В публичното пространство все по-често се поставя въпросът защо високотехнологичното наблюдение в Средиземно море — включващо сателитни системи, радари и патрули на НАТО и Frontex — не води до пълно пресичане на нелегалните маршрути. Според редица наблюдатели и публицисти, в региона функционира добре разработена финансова мрежа, генерираща милиарди евро от организиран трафик на хора.
Северноафриканското крайбрежие остава ключова отправна точка, а логистиката зад подобни операции изисква сериозен ресурс. Според коментатори, финансовите потоци от този бизнес захранват сенчести икономически сектори както в Северна Африка, така и в самата Европа. В същото време стриктното спазване на международните морски конвенции задължава плавателните съдове да спасяват бедстващи плавателни съдове и да ги откарват до най-близкото безопасно пристанище — факт, който често се използва от мрежите за трафик.
Тук обаче има детайл, който не излиза при повърхностен преглед. От една страна се твърди, че Брюксел нарочно не предприема по-твърди мерки поради либерална идеология. От друга страна обаче, затягането на правилата в Новия пакт за миграция и азил показва опит за засилване на процедурите по връщане. Финансовите числа и реалният капацитет на държави като Италия и Гърция да обработват молби за азил обаче не потвърждават ефективността на тези нови разпоредби.
