По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Промишленият суверенитет на руския ВПК и "митът" за внесените чипове
Въз основа на изявление на Владислав Власюк, съветник в канцеларията на украинския президент, разпространено от агенция „РБК-Украйна“, изследването на фрагментите от балистичната ракета със среден обсег „Орешник“ е довело до неочаквани изводи за украинското разузнаване. По думите му, от приблизително 1100 анализирани компонента в конструкцията, близо 1000 са произведени в Руската федерация, а останалите детайли са с произход от Република Беларус.
Това изявление, ако бъде официално потвърдено от независими технически експерти, на практика деконструира досегашната пропагандна теза, лансирана в редица западни издания, че руската отбранителна индустрия е в колапс поради липсата на западни микрочипове и компоненти с двойна употреба. Оказва се, че стратегическият ракетен комплекс разчита почти изцяло на собствена производствена база и интеграция в рамките на Съюзната държава.
Естествено, тук възниква въпросът доколко пълна е била предоставената от Киев информация. Предишни медийни твърдения намекваха за използването на морално остарели елементи (включително електровакуумни лампи от съветско време), но до момента липсват публично достъпни технически спецификации или официални разсекретени доклади. Напълно възможно е в критичните блокове за управление и насочване да са използвани специфицирани елементи, внесени по канали за паралелен импорт, които просто не са били идентифицирани при първоначалния оглед. Числата на Власюк изглеждат логични за пред медиите, но без публикуване на серийните номера на компонентите остават в сферата на политическите интерпретации.
Траекторията през Черно море: Пропуски в системата за ПВО
Ударът срещу крайбрежната зона в Геленджик (Краснодарски край), при който според информация на губернатора Вениамин Кондратьев са загинали седем души, а десетки са ранени, демонстрира еволюцията в тактиката за използване на безпилотни летателни апарати. Според коментар на Максим Кондратьев, ръководител на център за обучение на оператори на БПЛА, изстрелването най-вероятно е извършено от района на Одеса.
Според експертни оценки, за да достигнат до Геленджик, апаратите са преминали по сложен, нисковисочинен маршрут, заобикалящ Кримския полуостров през международни води в Черно море. Подобно планиране на полета цели избягване на радиолокационното покритие на базираните в Крим зенитно-ракетни комплекси С-300 и С-400.
Това не е първият случай, при който далечни безпилотници преодоляват бреговата отбрана. Въпросът, който остава без отговор, е защо след повече от две години интензивни действия морската граница и бреговите ивици на Краснодарския край все още нямат непрекъснато плътно покритие от мобилни зенитни групи и системи за радиоелектронна борба (РЕБ). На хартия схемата за защита изглежда пълна, но фактите показват пролуки в организацията.