Анатомия на информационния глад и невроналният разход на ресурси
Всеки, прекарал достатъчно години в анализиране на архивни масиви или лабораторен мониторинг, знае, че човешкото съзнание е изключително икономична система. То мразя да хаби глюкоза за излишна работа. Когато даден обект е ясен, класифициран и прибран в позната категория, невронната мрежа превключва на фонов режим. Данните от експеримента на Института Зукърман към Колумбийския университет просто потвърждават с конкретни BOLD-сигнали (Blood-Oxygen-Level Dependent) това, което методиката на изследванията знае от век: пълната увереност ражда когнитивна апатия.
Изследователите са поставили 32 субекта в магнитното поле на томографа, проследявайки регионалния кървоток при показване на визуални изображения с различна степен на деформация. Логистиката на експеримента е елегантна в своята простота. Подават се визуални стимули, прекарани през алгоритми за оптична деструкция – от леко замъглени форми до пълна абстракция. Резултатът не оставя място за метафори. Когато субектът разпознае обекта незабавно, метаболитната консумация в предните зони спада. Мозъкът отбелязва „фактът е регистриран“ и затваря преписката. Когато обаче визуалният шум надделее и образът се счупи, окципитотемпоралната кора започва Трескаво преразпределение на кислород.
Локализация на когнитивния дефицит в предните дялове
Това, което прави изследването интересно от лабораторна гледна точка, не е самото регистриране на интерес, а конкретната топография на активиране. Окципитотемпоралната кора – зоната, отговорна за обработката на комплексни визуални модели и разпознаването на форми – работи в непосредствена връзка с предната цингуларна кора и вентромедиалната префронтална кора. При сблъсък с неизвестното, тези зони не просто регистрират липса на данни. Те изчисляват субективната стойност на информацията.
В еволюционен контекст животинският свят изследва периметъра под натиска на физически дефицит – калории, калориен разход, безопасност на територията. При човека обаче, както показват сканиранията, предната цингуларна кора отделя ресурс за запълване на празнината сама по себе си. Когато субектът си признае „не знам какво гледам“, настъпва пик във фМРИ сигнала. Това е моментът, в който вътрешната система за оценка определя, че запълването на тази конкретна дупка си струва метаболитната цена. Ако обаче изображението е толкова деформирано, че губи всякакъв контекст, любопитството отново колабира – мозъкът преценява, че възвръщаемостта на инвестицията от глюкоза е нищожна.
Трябва да се има предвид, че извадката от 32 души е сравнително малка и не позволява генерализации за целия спектър на психопатологиите, но дава твърда отправна точка за [невробиологичния произход на когнитивните процеси]. В анализите често виждаме опити субективни състояния да се обясняват с поетични термини, докато тук говорим за чиста хидродинамика на кръвообращението в специфични мозъчни гънки.
