По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Краят на една стратегическа асиметрия
Десетилетия наред китайският ядрен арсенал се крепеше почти изцяло върху сухопътния си компонент – ракетните сили с шахтово и мобилно базиране (серията Dongfeng), допълнени в последните години от подводниците клас Type 094 (Jin), въоръжени с балистични ракети JL-2. Въздушният компонент обаче оставаше слабата бръка във военната доктрина на Пекин. Поне така твърдяха западните аналитични центрове като RAND Corporation и SIPRI.
Появилите се видеокадри, за които се твърди, че са изготвени съвместно от Политическия отдел на Централната военна комисия на КНР, Администрацията за киберпространство и Китайската медийна корпорация, поставят край на тези дискусии. В центъра на оперативното видео е стратегическият бомбардировач Xian H-6N – дълбоко модернизирана модификация на съветския Ту-16 от 50-те години на миналия век. Външният му вид може и да изглежда остарял за лаиците, но конструктивните промени по фюзелажа му позволяват пренасянето на полувградена балистична ракета с въздушно базиране (ALBM).
Тук не става дума за конвенционално бомбопускане. Твърди се, че ракетата JL-1 ("Шок от гръмотевици") притежава възможност за оборудване с ядрена бойна глава. Анализатори отбелязват, че интеграцията на JL-1 върху H-6N дава на Пекин хиперзвукова или балистична опция за поразяване на силно защитени морски цели от разстояние, надхвърлящо обсега на корабните системи за противовъздушна отбрана Aegis.
Оперативна логика: Въздушен чадър и противокорабна зона A2/AD
Текстът в чуждестранните анализи често пропуска факта, че H-6N сам по себе си е бавноподвижна цел за съвременните прехващачи. Пекин обаче решава този оперативен проблем чрез интегрирането на стелт изтребителите J-20 (Mighty Dragon) като пряк ескорт. Според военни експерти, J-20 осигурява почистване на въздушното пространство от радарни платформи AWACS и изтребители F-35, създавайки защитен коридор за бомбардировача.
Но тактическият пъзел не спира дотук. В симулирания сценарий за удар срещу "вражески флот" – терминология, зад която недвусмислено прозира корабната ударна група на САЩ – НОАК демонстрира комплексен подход. Посочва се използването на следните свързани системи:
- DF-21D: Мобилна сухопътна балистична ракета, известна като "убиецът на самолетоносачи", с обсег над 1500 км.
- YJ-20: Хиперзвукова противокорабна ракета, изстрелвана от вертикалните пускови установки на разрушителите клас Type 055.
- YJ-12: Свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушно базиране, предназначена за насищане на ПВО защитата чрез масиран залп.
Има обаче един детайл, който не излиза в официалните китайски декларации. Дали H-6N притежава достатъчен оперативен радиус без презареждане във въздуха, за да достигне т.нар. "Втора островна верига" (включваща Гуам)? Твърди се, че H-6N разполага със система за зареждане по време на полет, но бройката на съответните самолети-танкери (YY-20) в състава на китайските ВВС все още се оценява като ограничена.
Реакцията на Вашингтон и докладите на Пентагона
Американското издание 19FortyFive, както и редица доклади на Министерството на отбраната на САЩ, вече отбелязаха с безпокойство, че Китай разширява ядрения си потенциал с изключително високи темпове. Според изявления на американски официални лица, през последното десетилетие Пекин е утроил броя на бойните си глави, като прогнозите сочат, че до 2030 г. техният брой може да надхвърли 1000 единици.
Този скок променя генерално математиката на ядреното възпиране. Доскоро Китай поддържаше доктрина за "минимално възпиране" и правило за невъвеждане на ядрено оръжие пръв (No First Use). Видеото със симулация на удар срещу флот обаче повдига въпроси. Дали поразяването на самолетоносач с тактическо ядрено оръжие в открито море се разглежда от Пекин като ескалация или като средство за деескалация? На този въпрос няма публично потвърден отговор от китайското Министерство на отбраната.
Границата между конвенционалния и ядрения конфликт в Тайванския проток става все по-пропусклива. Американските планиращи среди са наясно, че при евентуална криза около Тайпе, оперативната свобода на 7-ми флот на САЩ ще бъде сериозно ограничена от риска да попаднат в обсега на JL-1.
