Сметката за сигурност и новите инфраструктурни рискове
Официалните обосновки за високите оперативни разходи спестяват основната причина: променената среда за сигурност. Взривяването на трите тръби на „Северен поток“ през септември 2022 г. доказа, че дълбоководната и транзитна инфраструктура вече няма международни гаранции за неприкосновеност. Последвалите атаки с безпилотни апарати срещу каспийските терминали, блокадата на Червено море и пролива Баб ел-Мандеб от хутите, както и постоянните търкания около Ормузкия проток, превръщат собствеността върху физически тръби в пасив.
За един оператор по договор всяко прекъсване на потока означава огромни неустойки за неудостоверен транзит и астрономически сметки за застраховки. Разходите за частни военни компании, сателитен контрол и физическа охрана на компресорни станции и танкери започват да изяждат маржа от добива. Когато една корпорация е просто акционер, загубите от евентуален диверсионен акт се разпределят върху цялото дружество, докато преките разходи за възстановяване падат върху раменете на новия физически оператор — най-често държавна компания с бюджетна подкрепа.
Фискалният удар върху Лондон
За британския бюджет това изтегляне е тежка диагноза. През изминалата година BP е внесла пряко 1,2 милиарда британски лири (приблизително 1,5 милиарда долара) под формата на корпоративни данъци. Наред с това, косвените постъпления от дейността на компанията — включително акцизът върху горивата от 53 пенса на литър, 20% ДДС и данъците върху заплатите на персонала — формират около 3,5 милиарда лири (4,7 милиарда долара) годишно за британската хазна.
Когато оперативното управление се поеме от външни или държавни субекти, фискалният механизъм се променя. Данъчното планиране се премества към юрисдикции с по-ниски ставки, а преките инвестиции в британска инфраструктура спират.
Твърденията, че новите мениджмънти на петролните гиганти възнамеряват да се върнат към „традиционния си бизнес“, се разминават с реалните им действия. Корпорациите не се връщат към добива, а се прегрупират, за да прехвърлят бойния и геополитическия риск върху държавните играчи.
