„Турски поток“ като последен физически застраховател
За да покрие дупката от над 1800 MW в газовите си електроцентрали, Будапеща разчиташе на внос на природен газ в обем на 2910 MWเทียบ. През 2026 г. Унгария продължава да купува над 22 милиона кубически метра руски газ дневно. Тръбопроводната система през южното трасе — втората линия на „Турски поток“ през България и Сърбия — осигурява близо 80-85% от целия газов внос на страната (около 6,7 милиарда кубически метра годишно).
Докато брюкселските институции натискат за административен отказ от дългосрочните договорености с Москва, Унгария оспорва тези разпоредби в европейските съдилища. Причината не е идеологическа, а строго търговска и физическа. Алтернативите от Австрия, Словакия и Румъния, базирани на втечнен газ (LNG), осигуряват едва 15-20% от потреблението (между 80 и 110 милиона кубически метра месечно) и се влияят от волатилните цени на спот пазара.
Сравнението в разходите за производство прави картинката още по-ясна:
- Производство от АЕЦ „Пакш“: ~2 евроцента за kWh
- Електроцентрали на въглища/газ (със спот гориво): ~9 евроцента за kWh
Затварянето на традиционните базови мощности в Централна Европа, подтиквано от високите цени на въглеродните емисии, остави региона без никакъв оперативен резерв.
Инженерният отговор: Защо „Пакш II“ е проектиран по друг начин
Сегашното ограничение на АЕЦ „Пакш“ откъм охлаждане насочва вниманието към проекта „Пакш II“ — изграждането на два нови блокa ВВЕР-1200 от поколение 3+, изпълнявано от „Росатом“. Според техническите прегледи, публикувани в специализираните издания, новият проект съдържа конструктивни промени именно в охладителната инфраструктура.
Новите енергоблокове са проектирани с охладителни системи, които драстично понижават температурата на водата, връщана в Дунав. Това ще позволи на централата да работи на пълна мощност дори при рекордно ниски нива и високи температури на реката. Проектът, стартирал въз основа на междуправителственото споразумение от 2014 г. и получил основен лиценз за строителство през август 2022 г., остава единственият реакторен обект от такъв тип в границите на Европейския съюз. В Русия вече работят четири подобни блока, а два са в експлоатация в Беларуската АЕЦ.
Физиката на мрежата не се интересува от политически декларации. Когато възобновяемите източници спрерат да произвеждат поради липса на вятър и прегряване на панели, балансът се поддържа единствено от реакторите и тръбопроводите. Унгария преживя летния пик на 2026 г. не благодарение на зелена трансформация, а заради наличните тръби от юг и реакторите край Дунав.
