/Поглед.инфо/ Покрай крайните политически емоции, които се разразиха по всички части на света във връзка с придобиването или по-скоро с възвръщането на Крим от Русия, попаднах преди време на една интересна статия, озаглавена „Митът за руския Крим”. Идеята на автора от руската редакция на Дойче Веле е, че Крим поначало е мултикултурна територия, ама толкова мултикултурна, че едва ли не няма нищо общо с Русия. Пропагандата тук е съсвем ясна, въпросът е, че от много хитруване и мероприятия Западът започна да губи това, което много искаше да спечели. Доста удачно се появи ироничната фраза: „Америка заплати милиарди, за да може Русия да си вземе Крим”.
Битките за Крим се водят от векове. По време на Кримското ханство живеещите по тези земи татари се препитават от набези и продажба на роби. Турските чиновници от Османската империя описват татарската автономия така: „Има повече от 100 хиляди татари, които не се занимават нито със земеделие, нито с търговия. Ако те не организират набези за оплячкосване по съседните земи, няма от какво да живеят.” Практически търговията, земеделието и изкуството в Крим се развиват единствено благодарение на евреите, гърците и арменците. Руските походи към Крим датират още от преди императорството на Екатерина Велика, но по нейно време дипломацията е най-ефективна. Руснаците добре разбират, че кримските татари ще бъдат неуправляеми поданици, затова съсредоточават усилията си не да покорят Крим, а да отцепят напълно автономията от Османската империя и да сътрудничат с татарите. Още тогава Екатерина Велика води преговори с татарите да разположи в Крим руски военни бази, но тъй като татарите упорстват, руснаците в крайна сметка разгромяват опълчението им. И започват преговори с Османската империя за независимост на Крим. Така се стига до подписване на кючуккайнарджийския мирен договор от 1774, според който турските гарнизони се изтеглят напълно от полуострова. Проблемите с влиянието на Турция на полуострова обаче остават, затова Русия започва да обмисля действителното присъединяване на Крим към руските земи и заселването им с повече християни като гърци, арменци и българи. Екатерина Велика пише: „Независимостта на кримските татари е ненадеждна за нас, затова мислим за присъединяване на полуострова към Русия.” Така Крим официално е присъединен към Русия през 1783. И, разбира се, веднага започват опитите да бъде отцепен от Русия. Страни като Англия, Франция и Турция правят всичко възможно Крим да бъде издърпан от зоната на влияние на Русия. Причината е, че Крим е стратегическа точка и дава излаз на Русия до морските пътища, именно там трябва да се нимира флотът на държавата, която иска да контролира черноморския регион. Затова оттогава и до днес Крим е особено важен. Полуостровът буквално е най-важната част от Украйна. Но днес в битката за Украйна Крим беше прибран от Русия.
Освен на кого ще принадлежи Крим, другото силно вълнуващо нещо, което интересува днешните съдържатели на Украйна, е газопреносната система на страната, тъй като основната част от руския газ за Европа минава именно през Украйна, макар днес Русия да изгражда и нови газопроводи, заобикалящи Украйна. Какво обаче ще стане с истерията на Запада срещу руския газ, когато Русия преориентира своите продажби и интереси в посока Китай и азиатските държави?! Някак всички мерки за сигурност, санкции и невротичност ще загубят своята адекватност. Ще остане само нуждата от газ в Европа и политическата глупост.
Не на последно място по важност в битката за Украйна е и промишленият регион в югоизточната част на страната. Доколкото могат да се предвидят ходовете на Русия най-вероятно тя ще натисне за федерализация на украинската държава, което от своя страна означава, че югоизточната част на Украйна ще получи самостоятелно законодателство, което ще попречи на кукловодите на преврата да придобият производствените й активи. Така от недомисления стратегически ход на Запада спрямо Украйна ще останат само нацистките организации и западната гладна половина на страната. Ще бъдат потрошени невероятно много средства за да се поддържа опустошената Украйна и в крайна сметка дори не е ясно дали „подобна полу-Украйна” ще съумее да играе ролята на „враг” по границите на Русия, каквато всъщност е целта на занятието. Така че ситуацията ще се окаже много по-ненадеждна, отколкото се струва към момента на диригентите на мероприятието в Украйна. Колкото до мултикултурността, според документите на военните архиви, в навечерието на Втората световна война в Крим живеят 542 211 мъже, от които 238 хиляди са във възраст между 18 и 45 години. Техният национален състав е внимателно проследен: 80 061 са руснаци, 26 382 са украинци, 15 938 са кримски татари, 8 480 са евреи, 3 959 са немци и т.н. Съвсем ясно се вижда коя национална група доминира мултикултурния Крим.
Ако обаче ще коментираме и ще се основаваме на това чии са били териториите преди 4-5 века, то тогава някак е редно да поговорим и за индианските племена на американския континент.
Как мислите?!
