/Поглед.инфо/ През 1919 г. излиза на бял свят книгата, написана от американския журналист Джон Рийд „Десет дни, които разтърсиха света“/Reed, John. Ten Days that Shook the World.NewYork, Boni & Liveright, 1919/. В нея той описва началото на Великата Октомврийска социалистическа революция и нейното начеващо въздействие върху света. Джон Рийд е командирован от социалистическото списание „Масите“/The Masses/ за да опише този първи успешен опит на трудовите хора да осъществят „Божието царство на социалната справедливост, социалното равенство и социалната солидарност“. Обаче, не там на Небето, но тук на Земята в условията на най-жестокия и кървав сблъсък, който познава дотогава човечеството – Първата световна война.
Следва да се отбележи, че още преди Джон Рийд да замине за революционна Русия на 15 юни 1917 г. Съединените щати приемат „Закон за шпионажа“, според който подлежат на съдебно преследване и наказание с глоби и/или арест всички онези, които призовават за мир и пречат на вербуването на войници. В това число са включени пишещите статии във вестници или списания. В този смисъл, когато Д.Рийд отразява в своите материали от Петроград призивите на болшевиките за мир без условия и контрибуции, той попада под действието на този закон.Поради тази причина сп. „The Masses“ под натиска на федералното правителство е принудено да спре да публикува през есента на 1917 г. статиите на Рийд. Те впоследствие са публикувани като книга под заглавието „Десет дни, които разтърсиха света“. Поради това статиите на Рийд за Руската революция продължават да се публикуват от изданието „The Liberator“. То е основано от Макс Ийстман/ Eastman, Max/. Той за да защити същото, е длъжен да публикува опровержения и компрометираща статиите на Джон Рийд информация. Малко след излизането на статиите на Джон в качеството на гореуказаната книга, той умира през 1920 г. Д. Рийд става един от немногото американци, погребани в некропола на Кремълската стена в Москва.
Сега, след изтеклите 103 години може да заявим, че Джон Рийд се оказа прав!!! Октомврийската, Болшевишката революция разтърси света... Но не само за десет дни. А за цял век, та до днес. Да въпреки, че Революцията не съумя да избегне жестокото проклятие на всяка революция – да има своята контрареволюция, тя не е отплувала в Реката на Забравата. Тя е жива и днес, и ще живее докато ще е жив вечният стремеж на Човечеството към свобода, справедливост и хуманизъм. В този смисъл може с твърда увереност да повторим думите от песента „Революцията има начало, Революцията няма край“, създадена през 1967 г. от композитора Вано Мурадели (1908 - 1970 г.) по стиховете на поета Юрий Семенович Каменецки (1924 – 2002 г.).
Есть у Революции начало, нет у Революции конца!!!
Всё горит, горит заря над Смольным...
Это с нами, это на века!
Залп «Авроры» никогда не смолкнет,
Вдаль простёрта Ленина рука.
Бьёт набат, бьёт набат «Интернационала»,
Пламя Октября в глазах бойца...
Есть у Революции начало,
Нет у Революции конца!
Миру мы несём рассвет Вселенной,
Нашей правды светлые слова.
В новых песнях новых поколений
Песня Революции жива.
Жить в полете, быть всегда в атаке,
Биться насмерть с чёрной силой тьмы!
Вьются наши огненные стяги,
Землю к солнцу поднимаем мы!
Бьёт набат, бьёт набат «Интернационала»,
Пламя Октября в глазах бойца...
Есть у Революции начало,
Нет у Революции конца!
