/Поглед.инфо/ ХХ век е време на войни, ужаси, мъки и изпитания за много страни и народи по света. Но като че ли виетнамският народ е един от тези, на които се паднаха най-много такива войни, ужаси, скръб и изпитания.
Начало на борбата за независимост на Виетнам и Първата Индокитайска война
От втората половина на XIX век Виетнам е част от колониалната империя на Франция, т.нар. Френски Индокитай. При това Виетнам е разделен на Кохинхина - южната част на Виетнам, намираща се под прякото управление на френската колониална администрация. Но също така съществува и Анам – централната част на страната, както и Тонкин – северния край на Виетнам. Последните две части са в отношения на «непряко управление» от страна на Франция, т.е. те са обявени за «протекторати».
След края на Първата световна война в страната започва да нараства националното самосъзнание, започват да се появяват нелегални антиколониални организации, борещи се за независимостта на Виетнам, избухват няколко въоръжени въстания. През 1941 г. на територията на Китай е създадена национал-освободителната организация Виетнамска Лига за независимост (Виетмин).Нейната цел е борба срещу японските окупатори и френските колониалисти. По своята същност това е военно-политическа организация, която първоначално обединява всички противници на френската колониална администрация. В бъдеще основната роля в тази организация започват да играят привържениците на комунистически възгледи, водени от другаря Нгуен Ай Куок, т.е. Хо Ши Мин.
По време на Втората световна война френската колонална администрация на т.нар. Република Виши, ръководена от маршал Петен, се споразумява с Имперска Япония, че последната ще получи достъп до стратегическите ресурси на Виетнам при запазване на колониалния административен апарат на Франция. Това споразумение е валидно до 1944 г., когато Имперска Япония във връзка с влошаването на стратегическото си положение на Тихоокеанския театър на военни действия решава със силата на оръжието да установи пълен контрол върху френските владения. Както е известно през септември 1945 г. Япония капитулира. Виетмин се възползва от временното безвластие за да превземе Ханой и други ключови градове на страната с помощта на вече сформираните въоръжени сили, ръководени от блестящия военен командир Во Нгуен Зиап. На 2 септември 1945 г. Хо Ши Мин провъзгласява създаването на независима Демократична република Виетнам (ДРВ) на цялата виетнамска територия.
Франция обаче отказва да признае загубата на своята колония и прехвърля експедиционни въоръжени сили в Индокитай. През есента на 1945 г. тя възвръща контрола си над Южен Виетнам. След това започват преговори, използвани главно за укрепване на военните сили. Въпреки постигнатите споразумения относно механизма за предоставяне на независимост на ДРВ, през декември 1946 г. Франция започва колониална война във Виетнам. Френската армия обаче не можа да се справи с партизанското движение. От 1950 г. САЩ започват да оказват военна помощ на френските войски във Виетнам. През следващите четири години (1950-1954 г.) военната помощ на САЩ възлиза на 3 милиарда долара. През същата 1950 г. Виетнам започва да получава военна помощ от Китайската народна република. Виетмин осъществява съпротивата срещу френския колониализъм в 3 етапа: отбрана, активна съпротива и контра-настъпление. До 1954 г. ситуацията за френските сили става почти безнадеждна. Войната срещу Виетнам е изключително непопулярна във Франция. До този момент САЩ вече са заплатили 80% от разходите за тази война. Последният удар по колониалните амбиции на Франция в Индокитай става тежкото поражение в битката при Диенбиенфу, където въоръжените сили на Виетмин под ръководството на Во Нгуен Зиап разгромяват французите. През юли 1954 г. са сключени Женевските споразумения, с които приключва тази осемгодишна война, наречена Първа Индокитайска война.
Разделянето на Виетнам и Виетнамската война /Втората Индокитайска война/
Но въпреки подписаните Женевски споразумения, с които се слага край на войната, страната е разделена. В южната част с помощта на САЩ се формира Република Виетнам със столица Сайгон. На север се създава Демократична република Виетнам (ДРВ) със столица Ханой.
Разделянето на Виетнам на две и създаването на неоколониален антинароден режим в Южен Виетнам поставя като една важна задача пред новата социалистическа страна въпросът за обединението на Виетнам. Скоро в Република Виетнам е изграден Национален фронт за освобождение на Южен Виетнам, който си поставя за цел да се обедини страната. В осъществяването на задачата за обединение ДРВ се сблъсква с американския империализъм, Още преди да обяви официално въвеждане на свои въоръжени сили САЩ изпращат следното количество военнослужащи в Южен Виетнам:
-
1959 година - 760 военни;
-
1960 година - 900 военни;
-
1961 година - 3205 военни;
-
1962 година - 11300 военни;
-
1963 година - 16300 военни;
-
1964 година - 23300 военни.
Съответно в отговор броят на северовиетнамските военни прехвърлени в Южен Виетнам е следният:
-
1959 година - 569 военни;
-
1960 година - 876 военни;
-
1961 година - 3400 военни;
-
1962 година - 4601военни;
-
1963 година - 6997 военни;
-
1964 година – 7970 военни.
Или общо към края на 1964 година на Юг са прехвърлени над 24 000 военни.
Фронтът започва въоръжена борба, като към 1965 г. той контролира около 30% от територията на Южен Виетнам.
САЩ, на 2 август 1964 г., осъществявайки провокация в Тонкинския залив, получават предлог за изпращане на свои войски в Южен Виетнам и за начало на бомбардировките над ДРВ. От началото на 1965 год. започва откритата американска агресия срещу ДРВ и т.нар. Виетнамска война, наричана още Втора Индокитайска война, отнела живота на милиони виетнамци. На 2 март 1965 г. американците стартират въздушната операция „Гръмотевичен удар“ – най-дългата бомбена кампания на САЩ след Втората световта война.
В тези години ДРВ започва да получава подкрепа от страна на света на социализма – преди всичко СССР и КНР, но и нашата страна- НРБългария също внася своя достоен принос в тази подкрепа. Както и във войната срещу френския колониализъм борбата на национал-осовободителните сили може да се разглежда през призмата на три етапа: отбрана, активна съпротива и контра-настъпление. След активните удари нанасяни от американските въоръжени сили и тези на Южен Виетнам през 1968 годипа започва т.нар. „Настъплението Тет“/Тет – виетнамската Нова година/. Следва да се има предвид, че в този момент американците разполагат 540 000 военнослужащи във Виетнам. Загубите, които търпят САЩ в тези сражения, платени с кръвта на стотици хиляди виетнамски войни, правят тази война изключително непопулярна в савите Щати. Започват масови протести и недоволдства. Десетки хиляди американци подлежащи на военна служба, палят повиквателните си и отказват да служат. Всичко това тласка американската администрация да промени линията на войната и да пристъпи към т.нар.“виетнамизация“ – 1969-1973 г., свързана с извеждане на въоръжените си формирования и акцентиране на това войната да се води от армията на Южен Виетнам. В рамките на тази „виетнамизация“ силите на агресора и неговите марионетки продължават да търпят все по-големи загуби.Междувременно „Чичо Хо“ умира през 1969 г. на 80-годишна възраст. Тялото му е балсамирано и поставено в мавзолей на площад Бадин в Ханой. Хо Ши Мин не вижда победата на своя народ над американския империализъм, но настъпващите части на освободителната армия в Сайгон носят в сърцата си „Чичо Хо“ като символ на победата.
В крайна сметка след подписването на Женевските споразумения през 1973 г. САЩ са принудени да изтеглят въоръжените си части.В рамките на завършващия етап на войната 1973-1975 г. положението на Сайгонския марионетъчен режим става все по-безнадеждно. След разгрома на южновиетнамската марионетна армия и падането на Сайгон на 30 април 1975 г. се създават условия за обединяването на Виетнам. На 2 юли 1976 г. Северът и Югът се обединяват в Социалистическа република Виетнам (СРВ). Сайгон е преименован в град Хошимин. Виетнамският народ извоюва своята най-голяма историческа победа срещу силите на агресията, империализма и неоколониализма. С това той заслужи искреното уважение и възхищение на всички свободолюбиви и честни хора по света. Виетнам стана символ на това как една неголяма страна може да се опълчи на мощта на световния империализъм да му нанесе оглушителна плесница.
Днес 44 години след тази Велика Победа можем само заслужено да поздравим нашите виетнамски приятели и другари за тяхната храброст, самоотверженост и беззаветна преданост към Майката Родина и да кажем:
Честит празник Виетнам!!!
