/Поглед.инфо/ Нацизмът като глобално явление с европейски корени се явява едно от най-радикалните и определено най-мощно течение на сложния многообразен, състоящ от различни движения, партии, кръгове и държавни практики световен политико-идеологически феномен, носещ общото наименование „фашизъм“. Първа използва терминът фашизъм партията, чийто основател е Мусолини (През ноември 1921 г. Бенито Мусолини трансформира създадената през 1919 г. „Fasci italiani di combattimento“/Италиански съюз на борбата/ в Partito Nazionale Fascista / Национална фашистка партия/. Същата през 1922 г. след т.нар. „Поход към Рим“ застава начело на властта в Италия. и която управлява Италия от 1922 год. до 1943 г., когато пада режима на Мусолини).

Самият фашизъм, роден първоначално на италианска почва в навечерието на 20-те години на ХХ век, е израз на системната криза на капитализма.Израз на тази криза е победата на Великата Октомврийска социалистическа революция, известна още като Болшевишката или Руската революция, с което се създава социално-икономическа и политическа алтернатива на световния капиталистически ред.

Съществуват различни виждания за това какво представлява фашизмът като световно явление. Широко известна е формулировката, дадена от VІІ конгрес на Коминтерна за фашизма на власт, като „открита терористическа диктатура на най-реакционните кръгове на монополистическия капитал, осъществявана в името на съхраняването на капиталистическия строй”(Вж. „VII конгресс Коммунистического Интернационала и борьба против фашизма и войны“ (сборник документов), - М., Издательство политической литературы, 1975, стр. 120).

Най-масовата и популярна американска енциклопедия “The Concise Columbia Encyclopedia” определя фашизма като „опозиция на демократическите и социалистически движения, расистка идеология като тази за антисемитизма, агресивна военна политика и вяра в авторитарен лидер, изразяващ националните идеали. Фашизмът основно печели подкрепа чрез обещания за социална справедливост пред недоволните елементи на работническата и средната класи, както и за обществен ред пред могъщите финансови интереси. Съхранявайки класовото разделение и като правило защитавайки интересите на капиталистите и земевладелците фашистката държава упражнява контрол на всички равнища на индивидуална и икономическа дейност, използвайки специални полицейски сили за да насади страх”(“The Concise Columbia Encyclopedia”, Columbia University Press, New York, 1983, р.283).

Най-радикалната форма на фашизма - нацизмът/национал-социализмът/ като организирано движение води своето начало от създадената през 1919 г. Германска работническа партия, която скоро след това – февруари 1920 под влияние на Адолф Хитлер се преименува на Националсоциалистическа германска работническа партия /Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei - NSDAP/. Следва да се отбележи, че в развитието на тази партия, както и на ценностите, идеите, и идеологията, които я движат може да се отбележат два ясно различими етапа, както в политически, така и в идеологически план. Анализът на различията, както и на общото между тези два етапа, по наше мнение, може да задълбочат нашите разбирания, както за германския нацизъм, така и за фашизма като световно явление.

Идеологията и политиката на нацизма като движение от 1920 до 1933 г.

Нацизмът несъмнено е комплексно явление, което в различните етапи на своето развитие във времето демонстрира понякога „на пръв поглед“ противоречиви прояви. Това е една от причините, които позволяват нацизмът да формира редица заблуди. Ето защо ще се опитаме да проникнем през тези митове и заблуди за да се разбере каква е същността на този трагичен за човечеството феномен.

Първата важна особеност на германския нацизъм, е че той е замислен още в своя доначален етап, когато Хитлер е далеч от това да се присъедини към Германската Работническа партия (Deutsche Arbeiterpartei, DAP) на Антон Дрекслер като специфична политическа конструкция. Известно е, че самият А. Дрекслер преди още да създаде тази партия формира т.нар. «Комитет на свободните работници за достоен мир» (Freien Arbeiterausschuss für einen guten Frieden) с подкрепата на доктор Паул Тафел — директор на компанията MAN, както и лидер на Пангерманския съюз(Пангермански съюз (Alldeutscher Verband) — националистическо обединение, съществувало от 1891 до 1939 г. Оказва силно влияние върху политиката на Германската империя, собено предвид и силните му връзки с т.нар. Аграрен съюз. Смятан е за един от най-силните идеологически кръгове в страната. Идейна основа на Пангерманския съюз са шовинизма, милитаризма, пангерманизма, експанзионизма, юдофобията и антиславянските настроения).

Целта на този комитет, насочван от П.Тафел, е да се работи сред германските работници, опирайки се на национализма и шовинизма като противодействие срещу идеите на революционния марксизъм. Идейните корени на подобни политически платформи като гореспоменатия комитет, Германската Работническа партия на Дрекслер и нейния пряк наследник Националсоциалистическа германска работническа партия определено могат да се проследят в т.нар. Движение „Фьолкише“ /Народно движение – на нем.ез. Völkische Bewegung/. За последното са характерни пангерманизъм, расизъм, социал-дарвинизъм, ариософия(Арманизъм, ариософия (Armanenschaft) – езотерична система създадена от австрийския окултист Гуидо фон Лист и други).

В смисъла на гореказаното става ясно, че от самото начало национал-социалистическият феномен представлява идейно-политическа химера, т.е. съединение на пръв поглед несъвместими компоненти – идеологията на едрата буржоазия с работническата класа по пътя на национализма и шовинизма. Целта на формирането на тази идейно-политическа химера е отвличане най-малко на част от работническата класа от въздействието на каквато и да е алтернатива на капитализма – била тя еволюционизма на социал-демокрацията или революционаризма на силите на революционния марксизъм, станали по-късно известни като комунистически партии.

В тази химерна природа на нацисткото движение можем да намерим още една важна характеристика. То не само се декларира, поне като име, като партия на работническата класа, но и като революционна партия. Известно е, че първоначално самият Адолф Хитлер е искал да назове организацията „Партия на социалистическите революционери“. Рудолф Юнг1 успява да го убеди, че името "NSDAP" е по-приемливо.2

Ако се опитаме да видим разликата между нацизма и „класическите десни консервативни партии и режими“, които преобладават в момента на неговото възникване през 20-те и 30-те години на ХХ век в Европа, то е именно в „революционизма“ на нацистката партия. Нацистката партия е за радикална, а не за еволюционна промяна на статуквото. Тя се обявява в известен смисъл за противник на десните консервативни партии и създадените от тях правителствени режими, а всъщност се обявава срещу буржоазния парламентаризъм.

Нацисткото движение като борба срещу статуквото в контекста на политическия процес надхвърля буржоазния парламентаризъм. Всъщност нацистите открито заявяват, че са готови да използват инструменти, които класическите десни консервативни партии по това време предпочитат да избягват.

Но нацистката партия иска да получи повече или по-малко масова подкрепа. Нацитското движение нацизъм се стреми да придобие масов характер, като включва като поддръжници поне част от работниците. И започва да имитира действията на леви партии. Подобна имитация обаче изисква много по-висока степен на манипулация. Последната може да се намери в много различни прояви. Например, официалното наименование на партията на Хитлер е Националсоциалистическата германска работническа партия (NSDAP). Нацистите се обявяват против „плутокрацията“, макар че под термина „плутокрация“ те обозначават ултра богатите еврейски кръгове ... оправдавайки с такива лозунги своя антисемитизъм сред обикновените немци и т.н., и т.н.

Фактически чрез демагогията на това измамно „левичарство“ на нацизма-движение му позволява част от работническата класа и дребнобуржоазните слоеве на Германия,ь които също страдат от едрия капитал, да се превърнат в компонент на масовата база на фашизма

Нацизмът във властта – маските са свалени - тоталният терор, осъществяван от хитлерофашистката държава

Идването на нацистката партия на власт започва стъпка по стъпка да разкрива каква е целта на нацистката революционност. Става ясно, че нацизмът е „революция отдясно“. Но неговата революционност“, а по-точно премахването на установилото се буржоазно-демократическо статукво произтича от факта, че фашизмът е „превантивна контрареволюция“. Не случайно нацизмът идва на власт в годините на „Великата депресия“(1929-1933 г.) явила се дълбока системна криза на тогавашния капитализъм. Олигархичните кръгове стоящи зад нацизма отчитат факта, че буржоазно-демократичните механизми могат да се окажат недостатъчна преграда пред силите, стремящи се към осъществяване на социалистическа алтернатива на капитализма.

Затова на власт е „извикан“ нацизмът. Той е формиран, подкрепян и „хранен“ за да се справи предварително с евентуално революционно антикапиталистическо усилие още преди последното да се създаде и да се прояви. Световният капитализъм вече има „опита“ на такова усилие проявено от руските болшевики и най-вече резултатът от това усилие - СССР. Затова създава инструментите за „убийство в зародиш“ на заплахата за своето господство.

Редицата провокации като, например, подпалването на Райхстага свалят „псевдо-революционната и псевдо-работническа маска“ на нацизма. В деня на провокацията извършена от нацистите - подпалването на Райхстага Хитлер изрича: „Това е божият пръст. Сега нищо не ни възпрепятства да смажем комунистите с железен юмрук”3. А Херман Гьоринг заявява през 1934 год.: „Ние бяхме принудени да се отнасяме безпощадно с враговете на държавата. Не трябва да се забравя, че във времето, когато взехме властта, повече от 6 милиона души гласуваха за комунизма на изборите за райхстага през март и 8 милиона – за марксизма.

В резултат на това бяха създадени концентрационни лагери, където на първо място ние изпратихме хиляди функционери на комунистическата и на социал-демократическата партии”.4

Следва да се каже, че и по-нататък нацистите продължават с определена демагогска пропагандистка линия свързана с представянето на нацисткия режим като „режим на народа“. Правят се даже усилия в това отношение като дейността на такива организации като „Сила чрез радост“ (Kraft durch Freude), някои стъпки на т.нар. Германски работнически фронт (Deutsche Arbeitsfront, DAF) и други.

Но с началото на Втората световна война и особено с нападението против СССР и терористическите действия на хитлерофашизма на окупираната съветска територия, става ясен ужасяващият характер на нацисткия режим. При което даже в самата Германия именно страхът упражняван от такива организации като Гестапо и други, става основния инструмент за поддръжка на властта на Нацистката партия.

Заключение

В заключение може да се каже, че въпреки очевидните идеологически и политически разлики между нацизма като движение и нацизма във властта, т.е. нацистката държава, основното съдържание на нацистката идеологическа сърцевина не се променя - шовинизъм, експанзионизъм, расизъм, антикомунизъм, социал-дарвинизъм, юдофобия и пр. „Революционният характер“ на нацисткото движение, неговата уж „социалистическа ориентация“ са фалшиви маски, които нацистите лесно изхвърлят. В крайна сметка е ясно, че това е античовешка идеология, която нанесе огромни щети на много народи по света, включително на немския народ.

Това подчертава хуманизма на антинацистките, антифашистки сили, които нанасят унищожителен удар срещу нацистка Германия, нейните съюзници и всичките подкрепящи я сили. В заключение ще трябва да подчертаем ролята на съветския народ за решаващия му принос в усилията, които направиха възможна победата на 9 май 1945 г.

Литература

На кирилица:

  1. VII конгресс Коммунистического Интернационала и борьба против фашизма и войны“ (сборник документов), - М., Издательство политической литературы, 1975;

  2. http://shapinbaum.livejournal.com/36789.html

На латиница

  1. The Concise Columbia Encyclopedia”, Columbia University Press, New York, 1983;

  2. Konrad Heiden, «Les débuts du national-socialisme», Revue d’Allemagne, VII, No. 71, September 15, 1933.

1 Рудолф Юнг е ключова фигура на Бохемското национал-социалистическо движение, а по-късно след окупирането на Чехословакия влиза в елита на нацистка Германия. През 1919 г. написва труда „Националсоциализмът“ /Der Nationale Sozialismus/, където в предговора към същия изразява виждането си, че този труд ще играе за националсоциалистическото движение такава роля, каквато „Капиталът“ на Маркс за марксисткия социализъм. Изразител и пропагандист на антиславянски, антисемитски и антиклерикални идеи, както и ясно изразена идеология на отрицание на буржоазния парламентаризъм. През декември 1945 г. се самоубива в затвора Панкрац в Прага, където чака присъдата си като нацистки активист.

2 Konrad Heiden, «Les débuts du national-socialisme», Revue d’Allemagne, VII, No. 71 (Sept. 15, 1933) p. 82.

3 Цит. по http://shapinbaum.livejournal.com/36789.html

4Там.