Не смятам, че откровените голи фотосесии на млади държавни служителки са най-важния въпрос в дневния ред на обществото ни;
Не мисля, че притежавам монопол върху истината не само по този проблем, а и по всички други;
И не ми се коментира точно тази тема;
Но съм всеки ден сред студенти, затова ми е важно да не изглеждам като досадно демоде мрънкало, ратуващо за архаичен соц-морал и подкрепящо всякакви, правещи се на по-католици от папата.
Ето защо ще споделя няколко реда по отношение на дискусията за правото на красиви момичета, снимали се в еротични сесии, да работят в публичната администрация.
Веднага ще кажа две принципни неща:
Първо, аз съм убеден, че не някой друг като маниакален морален цербер, дръзва да спъва тяхното кариерно развитие, а самите момичета чрез тези си предизвикателни фотосесии са създали предпоставки за огрничаване на възможностите си за реализация в държавната и общинската администрации.
Второ, в личен план ме смущава не толкова ако едно момиче има примамливи антропологични данни, колкото ако то няма нищо друго, освен примамливи антропологични данни...
Ето сега малко аргументи за моята позиция по проблема.
Работата в публичната администрация не е каква и да е работа, тя има елементи на отговорна мисия, защото засяга насъщните проблеми на оцеляването и просперитате на страната или града ни. Подобна работа и подобна администрация си имат – и не могат да си нямат - свои специфични професионален, колегиален, етичен и нравствен кодекси.
И ако се стремиш да работиш на такива отговорни позиции в такава същностно важна адмиинстрация – държавна или обшинска, ти трябва да се изграждаш като специалист и човек, достоен за работа в тях.
Работата в тази администрация не би трябвало да бъде моментно хрумване; безотговорна импровизация; нещо на принципа - като няма нищо друго и това временно става; или пък в резултат н подарък от родител или роднина, приятел или любовник.
Държавната администрация и еротичните изяви на фото-модел са две различни битиета и съзнания, два различни жанра, две различни призвания и две различни по качества и интелект, умения и знания писти.
Така е поне на теория и трудно би могло да бъде другояче.
Всичко си има цена и за всичко си има цена. И ти трябва да се готвиш да платиш тази цена системно, съзнателно, като житейска стратегия, затова не можеш да кажеш с безгрижно махане на ръка – ами дотук беше така и бях такъв/такава, сега ще бъде другояче и ще бъда онакъв/онакава!
Когато се захващаш в един момент с нещо, трябва да оценяваш не само ползите от него, но и последиците от него. Трябва да си правиш много добре сметката какви шансове си откриваш и какви възможности си закриваш.
Трябва добре да обмисляш всичко и да осъзнаваш отлично, че докато ти вървиш по единия път (грубо казано - разголваш се), то хиляди млади твои връстнички и връстици в същото време работят на 2-3 места, четат и учат денонощно, залягат над езиците, трупат експертни познания и професионален опит, т.е. тичат по коренно различна от твоята писта.
Така че окей, правù каквото сърце ти иска, но мисли после да няма олеле!
Другото е инфантилно. да не говорим, че не е много честно и почтено.
Ако допуснем без никакви ограничения и задръжки едно уж невинно смесване на тези противоположни и в голяма степен изключващи се един друг жанрове, то ние отваряме вратичка за още по-фрапиращи копромиси и изключения!
Утре ще кажем – ами била фолкпевица, сега да я направим държавен служител и какво – държаавната администрация ще се изпълни с фолкпевици и певачки – за сметка на кадърните млди кадри?
Сетне ще кажем - какво като е участвал(а) в порнофилми, защо пък сега да не стане държавен служител?
След това ще кажем - какво като е бил(а) наркоман, защо сега да не стане държавен служител?
По-късно ще приемем, че това да си извършил инцест не пречи сега да станеш държавен служител.
Още по-късно, ще махнем с ръка примирено - е, занимавал(а) се с педофилия, било е преди, нека сега му/й дадем шанс да стане държавен служител.
А още по-по-най-късно ще допуснем - в името на криворазбраното либерално мислене, че няма значение, че е бил(а) осъждан за престъпление, дори убийство, нека му/й позволим да започне живота си отначало - като държавен служител!
Разбира се, че пресилвам нещата и естествено, че не съм ненавистник на снимащи се голи момичета!
Искам само да подскажа, че тук става дума за двустранен процес:
И обществото трябва да има свои професионални и етични кодекси, които го представят и характеризират като отстояващ определени ценности социум, а то не е просто някаква сбирщина от разпасани и всепозволяващи си какво ли не атомизирани индивиди;
И всеки човек трябва да знае, че съществуват норми, правила, стандарти и изисквания, присъщи на произвеждащите обществени блага професии, така че ако иска да се посвети на някоя от тези професии, трябва да се готви за нея съзнателно и дългосрочно.
Не е точен примерът, но след като съм избрал да бъда, да кажем, инженер, учил съм и съм с подготвял да бъда инженер, то само защото ми е хрумнало в един момент, че искам да стана лекар, никой няма да ми го позволи.
Ами да съм мислил навреме, да съм учил не 6, а 16 години, да съм се разкъсвал от четене и ходене из болници и морги, та да съм станал лекар...
С просто щракане с пръсти - искам да съм лекар!, или с купена от тате лекарска диплома, или с платено от любовника-бизнесмен лекарско място в някоя клиника, лекар не се става...
Така е. Или поне така би трябвало да бъде.
Само в разхайтващи се и разпарчетосвани държави като България много често може да бъде другояче...
Затова сме я докарали дотам, че не знаем ше има ли Утре за България или за България е само Вчера...
