/Поглед.инфо/ Виждам в печата, че десните български икономисти продължават да твърдят, че българите са забогатели, но не го осъзнавали и се самозаблуждавали, че са бедни, щото такъв им бил манталитета. В доказателство на тази теза се привежда следнияt аргумент: "Като сте по-бедни, защо харчите повече?" и се добавя, че "средно българинът е забогатял".
Това със средното изчисление винаги много ме е радвало - 2% от населението яде всеки ден месо, 98% яде всеки ден зеле, следователно средно българинът яде всеки ден зеле с месо. А относно по-голямото харчене... има си дума за това - кредит. Домакинствата у нас имат над 17 млрд. лв. кредити по последни данни на БНБ, което значи, че де факто голяма част от българите живеят на кредит от бъдещето. То, впрочем, и държавата, олицетворена от многоъгълната коалиция, прави същото.
Хубаво, де, но, продължава тази дясна икономическа теза, тогава защо има огромен запас в банките, т.е. като живеели на кредит защо спестяват толкова много? За да си отговорим, е необходимо да погледнем структурата на депозитите. При това положение статистиката не е на страната на десните.
Официалните данни на БНБ са категорични – 7 150 201 от всички 10 582 124 депозити на домакинствата у нас или около 70% от всички депозити са на стойност по-малка от 1000 лева. Още по-ужасяващо става, ако решим да си служим с осреднени стойности, до каквито често прибягват пазарните фундаменталисти, за да ни убедят, че ядем зеле с месо. При средна стойност излиза, че даже няма и за рядък буламач - при разделяне на сумата в тези най-малки депозити, която възлиза на под милиард (984 094 000 млн. лв.) на броя на самите депозити (7 150 201) излиза, че средната стойност в тях е под 140 лева. Под 140 лева! Това е най-масовият депозит в страната. Богати сме били, така ли?
Нека видим и горната част на стълбицата. Отново от БНБ разбираме, че от всички 42 млрд. лв. в депозити на домакинствата, 50% или 21 млрд. са в сметките на 1,8% от всички, които са направили депозити, т.е. под 2% от населението държи 50% от ресурса в банките. В превод - просто богатите станаха толкова богати, че нямат какво да правят с парите си и ги държат в банките, колкото да не ги заравят по нивите като Пабло Ескобар. Мнозинството от гражданите продължават да са бедни и да живеят на кредит. При това състояние на нещата е невъзможно да се удържи тезата, че масово българинът бил забогатял.
Една от основните мантри на десните икономисти е, че малкото държава била своего рода гарант за личен успех. Затова и българинът бил „успял“ – имаме плосък данък, държавата е натикана в ъгъла и в това се кореняла митичната богатия на българина. Да оставим на страна цялата абсурдност на позата „богати сте, ама се правите на бедни, за да ни дразните“, но като цяло да твърдиш, че отсъствието на държава е гарант за успех е нещо, което противоречи на всички данни от всички икономики на всички развити държави по света. Само вижте съотношенията БВП към държавен бюджет във всяка развита държава и ще ви стане ясно. В едно изречение – във всяко богато общество на планетата държавата е голяма, взима големи данъци и харчи много. Когато десните кажат, че не помагало на хората и на икономиката държавата да взема чрез по-високи данъци от богатите и през социалните системи да дава на бедните, просто знайте, че човекът пред вас или лъже, или нищо не разбира.
В основата на икономиката стои транзакцията. Когато вие дадете 5 лева за бира с картофки, получавате бира с картофки, а отсрещната страна в транзакцията получава пет лева. Целият ни живот е пълен с транзакции – ние даваме стока, услуга или финансов актив, срещу които получаваме пари/кредит или на нас ни дават стока, услуга или финансов актив, срещу които ние плащаме с пари/кредит. Следователно всяко изхарчено от мен левче е левче, което някой друг печели. Едва ли има по-проста истина. Следователно, когато държавата дава на бедните повече, те харчат повече, когато те харчат повече, някой получава повече и така колелото се завърта. Да твърдиш, че с остеритет и стягане на коланите можело да расте икономиката е като да твърдиш, че подлагайки се на гладна стачка, можеш да напълнееш. Да, остеритетът има своето място в условията на голяма икономическа криза, като тази видяна и усетена от всички през 2008 г., криза, която икономистите наричат делевъридж. Но само със стягане на коланите не става. Има нужда от цялостен подход, за който обаче е необходимо държавата да се намира в икономиката и да влияе със своите лостове.
Няма как да е богат този народ, в който единствената грижа е благополучието на богатия. Глупостта, че парите на богатите се били спускали надолу по социалната стълбица и щом богатият богатее, то и бедният му обслужващ персонал не умира от глад, трябва да бъде загърбена. Силна е онази икономика, в която намаляват неравенствата, в която хората имат устойчив ръст на личния си капацитет, което гарантира тяхното успешно развитие в дългосрочен план. Следователно трябва да има инвестиция в хората – в образование, здравеопазване и т.н., както и държавата да си влезе в ролята и да намали неравенствата, които са достигнали до невъобразими пропорции. За целта трябва да се увеличи данъчната тежест за богатите и държавата да влезе в икономиката.
Амалгамата от заклинания и изсмукани от пръстите статистики не променят обективните обстоятелства, а именно – България е бедна държава, която е хваната здраво в капана на неолибералната лъжа, в която има шепа ултра-богати, срещу които стои мнозинството българи, които едва свързват двата края, цената на труда е ниска и несъответства с производителността на труда, а данъчната система е гарант на статуквото. За да станат гражданите по-богати, са необходими дълбоки, а не козметични промени. Промени, които няма да настъпят с извъртане на истината с цел напасване на фактите към пропагандата.
