/Поглед.инфо/ След време, когато историците изучават най-новата българска политическа история, без съмнение ще стигнат до извода, че 2020 и 2021 са двете години, в които политическият живот у нас достига до невиждани низини. Бившият министър-председател на републиката, а понастоящем просто гражданинът Бойко Борисов си изпусна нервите и реалното си лице. Борисов нападна вътрешния министър Бойко Рашков, говорейки за седене с "гол г*з върху таралеж". След това Борисов включи сълзливата и сърцераздирателна история как дядо му бил убит от комунистите през 1944 и заяви, че някой го бил заплашвал със саморазправа. Най-фрапантното, което гражданинът Борисов каза по адрес на Бойко Рашков беше:
"Ама ти сам ела, приятелю. Ела, ела си ме виж. Ама сам ела! Даже може да вземеш още два-трима от твоите, където са. Ела, ела! Да ми кажеш какво съм направил."
Това е ни повече, ни по-малко заплаха и приканване за физическа саморазправа. Може би някой добър юрист лесно ще обори твърдението ми, но за всеки човек, който не е функционално неграмотен е ясно, че Борисов фактически казва на министър Рашков да "се разберат като мъже", както е популярният български израз, с който обикновено се има предвид "ела да се бием".
Едва ли в политическата история на България от 1878 до наши дни е имало такъв позор: бивш министър-председател да се държи толкова просташки, истерично и гаменски. Това е поведението и езикът на човек, който се е наредил в дългия списък на българските премиери, там където са титани като Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Александър Малинов, Александър Стамболийски, Андрей Ляпчев и други.
Тук няма как да не се сетя за поведението на Петко Каравелов, който след като бива държан в Черната джамия от стамболовистите, които го бият и малтретират, пред чуждестранните журналисти и кореспонденти казва, че в България такива неща не се случват. Сравнете го с истеричещия Борисов, който на отиване за разпита си каза, че едва ли не може да не се върне, и който непрекъснато обвинява Бойко Рашков и "комунистите", че искали да го убият.
При всичките си изцепки и простащини, през години Борисов все пак съумя да се ошлайфа що-годе и да добие някакъв политически изказ. Всеки психолог знае, че човек се изпуска така, когато е изплашен, тъй че по всяка вероятност изглежда бившият премиер е сериозно притеснен, заради което си изпусна и езика.
А защо е притеснен и защо напоследък дразни обществото ни с истеричните си и неприлягащи на мъжкар (за какъвто се представя) приказки за комунисти, убийства и как едва ли не няма да се върне, когато го викат за разпит?
Очевидно, защото през последните няколко месеца, благодарение на новото ръководство на МВР, започнаха да излизат всичките мръсни тайни и далавери на ГЕРБ и гражданина Борисов. От заплахите срещу бизнесмени, че децата им ще им ядат месата през кюлчетата със злато, които се носели за рождения ден на премиера, та до използването на силови структури и ведомства като бухалки, става все по-ясно, че България се е превърнала в една африканска страна под управлението на лицето Б. М. Борисов.
Разбира се, ясно е, че Борисов няма никакво морално право да говори всички глупости, които изрича напоследък, че едва ли не имало репресии срещу ГЕРБ. Партията, под чиято власт полицията пребиваше протестиращи, а прокуратурата ги обвиняваше в държавна измяна за нормални и демократични протести, не може да говори такива неща без да стане смешна или още по-омразна.
Борисов обижда, кълне и заплашва като възрастна баячка или гадателка от някои етносоциални малцинства, защото е изплашен до смърт. Бившият премиер достига нови и невиждани низини в поведението си, излагайки цяла България, защото знае, че много скоро може да се озове на съдебната скамейка като подсъдим. Поне 70 % от българското общество ще се радват това да се случи. Да не говорим за всичките хора, които лично или косвено са пострадали заради Борисов. Или пък за всички хора, които той е предал през годините, и които сега усещат, че иде времето за разплата.
Най-сетне, факт е, че гражданинът Борисов, който дълго време се опираше на подкрепата на чужди сили като Европейската народна партия, САЩ и Турция за режима си у нас, вече не може да разчита на външна поддръжка. Американците подкрепиха протестите срещу него още в самото им начало, едно защото Борисов си позволи да участва в "Турски поток", и второ защото той имаше твърде неудобни връзки, както с Ердоган, така и с Доналд Тръмп, с когото се разбираха чудесно (прегрешение, което Дълбоката държава няма как да прости).
Неотдавна гражданинът Борисов, който вече не заема никакви постове и длъжности освен председател на една от по-големите партии, отиде дори и в съседна Турция, където очевидно се опита да измоли благоволението на президента Ердоган, а може би и част от вота на изселниците ни там. Е, видя се, че и на този фронт Борисов не постигна нищо. Ердоган е известен с това, че следва интересите си неотклонно, дори ако по пътя му се налага да се лишава от хора, които са му били близки. Известно е, че турският президент се е лишил от своя политически ментор Ербакан, от близки съюзници и приятели като Абдула Гюл и Ахмед Давутоглу. На фона на това, можеше ли Борисов да се надява, че Ердоган ще пролее сълзи за него и ще му помогне? Не, но удавникът все пак реши да опита и допълнително да изложи България, а и да застраши националната ни сигурност.
Все още се чуват някакви полугласни и тихи изрази на подкрепа от страна на Германия и Европейската народна партия, но лека-полека и те затихват. Прави впечатление, че държавната "Дойче Веле" все по-често пише положително за "Демократична България", а не за галеника на Меркел - Бойко Борисов.
Вярно е, че ГЕРБ е партия създадена с парите, експертизата и решението на германските фондации "Конрад Аденауер" и "Ханс Зайдел" (къде е прокуратурата да разследва и съди герберите за шпионаж и чужди връзки?), но постепенно дори и те ще оттеглят подкрепата си от умиращата партия на Борисов.
И така, лишен от международна подкрепа, мразен от поне 70 % от българския народ и хиляди бизнесмени, политици, бивши съюзници и с изложени на показ престъпления, благодарение на МВР и министър Рашков, Борисов изпуска нервите си и ни показва реалното си лице. Физиономията и реториката на човек, който е свикнал да решава проблемите си с насилие, заплахи и простащина. На човек, който има снимки с печално известни фигури от света на организираната престъпност, и за когото дори собствените му американски "началници" пишеха доклади до Вашингтон, че е замесен в доста нечисти неща.
Това е без съмнение най-голямото дъно, до което сме достигали (все още) като държава и народ. Но чия е вината? Кой е отговорен и как допуснахме да се стигне до кюлчетата, пистолетите и мутренската наглост?
На първо място, виновни са нашите "партньори" и особено тези от Европейската народна партия и свързаните с нея фондации "Конрад Аденауер" и "Ханс Зайдел" (иначе казано, управляващите кръгове в Берлин), защото именно те създават ГЕРБ и именно те им гарантираха еврофондовете, чрез които въпросната групировка създаде своята клиентелистка мрежа за контрол и влияние. При това, никой в Берлин не е имал никакви илюзии относно това, което се случва в България. Прави впечатление например, че страни, които имат някакви идейно-политически, международни и дипломатически спорове с Берлин и Брюксел - например Унгария на Орбан, биваха определяни като корумпирани диктатури, докато България на Борисов беше тема табу. На този фон плакатите от миналогодишните протести, които се опитваха да привлекат вниманието на Европейския съюз са доста наивни.
На второ място, вината за това дъно през последните 12 години е като цяло на българската политическа класа, която толкова дълго време не успя да даде отпор на Бойко Борисов и ГЕРБ, като различните политически сили не намериха общ език, не нацелиха вярната реторика и послания и тнт. Още повече, че през т.нар. "преход", българската политическа класа, къде с право, а къде по-скоро наивно, беше намразена от масата народ, което позволи на популиста Борисов да се намърда във властта.
Разбира се, факт е, че изборите бяха манипулирани през годините. Няма съмнение например, че ако не бяха купените гласове от циганските махали, днес Йорданка Фандъкова нямаше да е кмет на София.
На трето място виновни са масмедиите, които години наред угаждаха на Борисов и ГЕРБ, загърбвайки призванието си да бъдат съвестта и гласа на българския народ и общество. Някои журналисти и медии бяха заглушени чрез заплахи и цензура, а други бяха купени. Като човек, който е работил достатъчно дълго време в медийната сфера, със съжаление трябва да кажа, че втората група (на купените) беше доста по-голяма. Може би това отразява и цялостното морално и цивилизационно състояние, в което се намират не просто България, но и цяла Европа, но това е тема за друга статия и анализ.
Без денонощното и благоприятно отразяване на Борисов от страна на медиите, без тяхната сервилност и мълчание, ГЕРБ отдавна щяха да са отишли на бунището на историята, където рано или късно свършват мракобесните режими.
На четвърто място виновен е българският едър капитал, който участваше в мрежите и схемите на герберите дълги години. Тази част от едрия капитал, която не се съгласи да обслужва ГЕРБ, беше прогонена и смазана. Останалите с усмивка на лице правиха "бизнес" с управляващите. Но това може да е изненада само за хора, които са политически и исторически необразовани, или пък са предозирали с либертарианска и неоконсервативна пропаганда от Чикагската и Австрийската икономически школи.
Едрият капитал е готов на всичко за печалба. По дефиниция и смисъл, неговата основна задача е да се умножава, без значение от методите и средствата. Дано това да бъде храна за размисъл за всички онези, които за пореден път си избраха неолиберални и неоконсервативни управляващи, този път в лицето на "Има такъв народ" и "Демократична България". В крайна сметка, независимо дали е Борисов или Трифонов, и двамата идеологически и по визия за държавата не се различават. Нещо повече, оказва се, че "Има такъв народ" са много по-радикални в желанието си да обслужват едрия капитал за сметка на нас, малките хора (справка: обещанията им за приватизации, кадровата им политика и тнт.).
На пето място вината за позора от последните 12 години е на средите на професионалното чиновничество. И те са хора, и те имат да хранят деца, но в името на комформизма една значителна част от тях направи тъй, щото бъдещето на децата на милиони българи да бъде помрачено. Натискът и контролът от ГЕРБ над държавната администрация са били ужасяващи, но в крайна сметка всеки човек има глава на раменете, гордост, чест и достойнство.
Това не е някаква нападка към държавните служители, а по-скоро една тъжна констатация: очевидно вече не сме народът, който е вдигал Априлско или Илинденско-Преображенско въстание. Днес сме народът, който е готов да търпи какво ли не, само и само да си остане на службицата.
На шесто и последно място, виновни сме всички ние гражданите, защото независимо дали някои от нас са били последователни противници на Борисов и ГЕРБ, а други са го подкрепяли в даден момент, ние допуснахме този човек и мрежите му да се вкопчат в държавата толкова много години. Най-лесно е да си измием ръцете и да кажем, че народът няма никаква вина, че както винаги виновни са лошите политици, извънземните, чужденците и тнт. И в някои случаи действително са отговорни странични фактори. Но с изключение на две по-мащабни протестни серии - 2013 и 2020 година, българският народ като цяло си живуркаше под ярема на ГЕРБ дълги години.
И продължаваме да сме виновни, защото очевидно сме равнодушни и апатични към съдбата си и бъдещето на България. Иначе как да си обясним потресаващо ниската избирателна активност? Защо повече от половината народ не гласува и не се вълнува от бъдещето, пък и настоящето? Защо трябва винаги да се стига до най-гнусни и очеизвадни наглости и прегрешения от страна на управляващите, че да се вдигнем на протести? Защото истината е, че от година на година народът ни се вписва все повече в общоевропейската тенденция, превръщайки се в консуматорска маса от комформисти. Преклонена главица сабя не я сече, нали?
Но все пак се вижда, че има надежда за България. И поне една част от българския народ доказа, че няма да търпи простащината, арогантността и наглостта на самозабравилите се бивши управляващи от ГЕРБ. Разбира се, много скоро ще трябва да се даде отпор и на новите управляващи от "Има такъв народ" и други подобни, които бързо ще заприличат на предишните. Защото проблемът не са различните лица - Борисов, Трифонов, Христо Иванов, Гешев и тнт.
Проблемът е в политическата и обществено-икономическа система, а дори и в духа и нравите на нашето време. И още по-големият проблем, извор на всички наши неволи, е фактът, че не сме абсолютни господари на националната си съдба. Суверенитетът ни продължава да е заложник на чужди интереси, които винаги ще предпочетат едно удобно и сервилно лице като гражданина Бойко Методиев Борисов.
