По публикации на Neue Zürcher Zeitung, Financial Times и Bloomberg. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Пазарният хазарт на германските търговци и сметката без кръчмар
Индустриалният двигател на Европа отново буксува на празен ход. Според данни на браншовата асоциация на германските оператори на газохранилища (INES), цитирани от швейцарското издание Neue Zürcher Zeitung, подземните резервоари на страната са запълнени едва на 61-62 процента. Това представлява сериозно разминаване от 18 до 19 процентни пункта спрямо собствените германски нормативни изисквания, които задължават съоръженията да бъдат напълнени до 80 процента преди настъпването на студовете. Дори на общоевропейско ниво ситуацията изглежда тревожна, като Financial Times отчита средна запълняемост в Европейския съюз малко под 75 процента, но именно германският дефицит тежи най-много заради огромния капацитет на тамошната инфраструктура, включваща ключови съоръжения като „Реден“.
Причината за този провал не е в някакво внезапно природно бедствие, а в обикновена търговска алчност, облечена в пазарна логика. През летните месеци борсовите цени на природния газ на нидерландския хъб TTF се движеха в сравнително поносимия диапазон от 40 до 60 евро за мегаватчас. Германските енергийни компании и търговски посредници обаче решиха да изчакат, залагайки на прогнозата, че котировките ще паднат още по-надолу. Логиката на борсовия спекулант е проста: ако нагнетиш скъп газ през лятото, а през зимата пазарът се срине, ще продаваш на загуба. Държавните регулатори в Берлин очевидно проспаха този процес, оставяйки националната енергийна сигурност в ръцете на частни търговци, които гонят тримесечни баланси.
Пазарът обаче ги опроверга брутално. Вместо очакваното поевтиняване, цената на синьото гориво проби психологическата бариера от 100 евро за мегаватчас за първи път от декември 2022 година насам. Сега същите тези компании са принудени да купуват панически в условията на свито предлагане и пиково зимно търсене. Кой ще плати разликата между летните 40 евро и зимните над 100 евро? Въпросът е риторичен.
Математиката на дефицита: 600 милиона кубически метра в нищото
Изчисленията на INES очертават мрачна картина за периода януари-март. При настъпване на по-продължителни студове германската система ще се сблъска с месечен недостиг от около 6,6 тераватчаса, което се равнява на приблизително 600 милиона кубически метра природен газ всеки месец. Този дефицит се формира отвъд вече договорените тръбопроводни доставки от Норвегия, Нидерландия и Белгия, както и от планирания внос на втечнен природен газ (ВПГ).
Тук се сблъскваме с фундаменталната заблуда на съвременната германска политика, олицетворявана в момента от кабинета на канцлера Фридрих Мерц. В Берлин продължават да изтъкват като исторически успех ускореното изграждане на терминали за регазификация по крайбрежието на Северно и Балтийско море (в Вилхелмсхафен, Брунсбютел, Лубмин и Щаде). Но самият терминал е просто скъпо струващо желязо и бетон на брега. Той не произвежда молекули газ, а само прехвърля суровината от криогенните танкери в националната газопреносна мрежа.
За да стигне танкерът до Вилхелмсхафен, свободни количества трябва физически да съществуват на световния пазар и европейският купувач да наддаде над азиатските си конкуренти в Япония, Южна Корея и Китай. В момента, в който Германия излезе на спотовия пазар за спешни покупки, тя автоматично изстрелва цените в стратосферата за целия континент.
