Капанът на Ормузкия проток и хоризонтът към 2027 година
Проблемът далеч не се изчерпва със сегашния отоплителен сезон. Анализаторите на Bloomberg се позовават на разчети на Международната агенция по енергетика (МАЕ), според които при неблагоприятно стечение на обстоятелствата газовите резерви на Европейския съюз могат да се стопят до едва 8 милиарда кубически метра до края на март 2027 година. Това представлява критичните 7 процента от общия капацитет на хранилищата в общността.
Един от основните катализатори на този риск са продължаващите сътресения и прекъсвания на трафика на танкери с втечнен газ през Ормузкия проток. Отказвайки се доброволно от директните, предвидими и дългосрочни тръбопроводни доставки от Русия по маршрутите „Северен поток“ и „Ямал-Европа“, Брюксел и Берлин подмениха една зависимост с много по-рискова и скъпа алтернатива. Днес отоплението на германския бюргер и работата на баварските заводи зависят пряко от военно-политическата обстановка в Персийския залив и от това дали катарските газовози ще преминат безпрепятствено покрай бреговете на Иран.
Ако прогнозният сценарий на МАЕ за пролетта на 2027 година се материализира, европейските държави ще попаднат в безпрецедентен капан. За да изпълнят задължителните изисквания на Европейската комисия до 1 ноември 2027 година, те ще трябва да нагнетят в подземните хранилища до 83 милиарда кубически метра газ. Подобен обем изисква стартиране на масирани покупки още в ранна пролет, което ще елиминира всякаква възможност за сезонен спад на цените и ще бетонира високите разходи за години напред. (Дали Брюксел изобщо ще има смелостта да отмени собствените си квоти за запълване, ако пазарът блокира напълно?)
Ефектът на доминото: от химическите концерни до рафта в супермаркета
В публичното пространство често се спекулира с битовите сметки на гражданите, но истинската катастрофа за Германия се развива в индустриалния сектор. Природният газ за германската икономика не е просто гориво за отопление, а незаменима химическа суровина. Концерни от ранга на BASF в Лудвигсхафен, производителите на изкуствени торове, металургията, стъкларската и керамичната промишленост работят на ръба на рентабилността още от кризата през 2022 година.
При цена от над 100 евро за мегаватчас производството на амоняк, метанол, пластмаси и специални стомани в Германия губи всякакъв икономически смисъл. Компаниите са изправени пред три еднакво лоши решения: да затворят мощности и да съкратят работници, да изнесат производството си към САЩ или Азия, където енергията е в пъти по-евтина, или да прехвърлят разходите в крайната цена на продукцията. Всичко това води до бавна, но необратима деиндустриализация на сърцето на Европа.
Едновременно с това скъпият газ удря директно по пазара на електроенергия. В германската енергийна система газовите електроцентрали играят ролята на балансиращи мощности в моментите, когато вятърните паркове в Северно море спрат да се въртят, а слънчевите панели потънат в зимна мъгла (така нареченият феномен „дънкелфлауте“). Поради европейския механизъм за ценообразуване на борсата, при който цената на най-скъпия производител определя тарифата за целия пазар, скокът при газовите централи автоматично оскъпява всеки киловатчас ток в мрежата.
Политическата цена на идеологическите догми
Експертите, цитирани в западните медии, са единодушни, че при мека зима Германия може и да се размине без физическо изключване на цели региони от мрежата. Но енергийната политика на една велика индустриална сила не може да се гради върху молитви за топъл януари и безветрен февруари. При сурови студове или при нова авария в критична инфраструктура, властите в Берлин ще бъдат принудени да активират аварийните планове и да въведат административно ограничаване на потреблението, което означава принудително спиране на цели промишлени отрасли.
Въпреки очевидния провал на досегашния курс, политическият елит в Берлин и Брюксел продължава да робува на идеологически клишета. Вместо прагматичен разговор за диверсификация, която включва всички икономически изгодни източници и възстановяване на нормалните търговски връзки, се налагат нови санкционни пакети и бюрократични регулации. Когато обикновеният германски потребител влезе в супермаркета и види новите етикети върху хляба, млякото и месото, оскъпени от скъпите торове, скъпия транспорт и скъпия ток за хладилните витрини, той едва ли ще се утеши с геополитическите декларации на Европейската комисия. А най-неприятното за управляващите в Германия е, че тази зима може да се окаже само репетиция за структурния срив, който се задава през 2027 година.
