/Поглед.инфо/ Срещата на правителствените ръководители на 16 страни–членки на ЕС на 24 юни в Брюксел очаквано завърши без резултати, но не беше безполезна, защото очерта по–ясно разделителните линии между участниците по мигрантската политика и предизвикателствата пред срещата на върха на 28/29 юни. Най–тревожното е, че на тази работна среща не чухме нищо ново, което е сигнал за безпомощност, а всъщност ЕС все още има потенциала да преодолее сегашния критичен момент. Вторият разочароващ факт е, че европейските лидери продължават да тъпчат на едно място, вместо да признаят допуснатите досега катастрофални грешки, да извлекат поуки от тях и вземат адекватни решения. ЕС плаща за неправилните решения, забавени реакции, липса на политическа воля и солидарност между страните–членки.

Грешките започват разбира се с решението на канцлера Ангела Меркел от 2015 година за приемане на мигрантите, но се задълбочават в следните направления:

▪ Не бяха създадени механизми за разграничаване на бежанци и икономически мигранти, въпреки че съществуват ясни постановки в международното право;

▪ Дадохме нова самоличност на стотици хиляди хора, идващи без документи, с всички последствия от това за сигурността;

▪ Не бе разбит бизнеса на трафикантите, който от 2,5 млрд през 2015 г., днес преминава границата от 7 млрд долара;

▪ Не бяха фокусирани усилията върху помощи за страните по произход на мигрантите, за да се ограничат поне мащабите на мигрантските потоци, т.е. т.н. план „Маршал”. А това е вследствие на недооценка на същността и комплексните причини за мигрантската криза, която е предизвикана не самзо от войни, но от динамични демографски промени, икономически и социални кризи, климатични промени в цели региони.

▪ Внушаването през последните години на необходимост от интегриране на хора, които в по–голямата си част не желаят да се интегрират.

Цената, която Европа плаща вече за това е следната:

▪ Промяна на политическата картина в някои страни–членки след нарастналата подкрепа за крайно десни и попупилстки партии, които на изборите за ЕП през 2019 г. могат да променят сериозно съотношението на силите;

▪ Нерешените проблеми и погрешни политики разединяват опасно ЕС . Евентуални сътресения в Германия и Италия ще отслабят ЕС , а могат да се появят и кандидати за напускане на валутния съюз; Президентът на ЕП Антонио Таяни не случайно предупреди, че е застрашен европейския проект, Юнкер видя „реална опасност ЕС окончателно да се разпадне”, а централни медии заговориха за разпад на Европа и безславна смърт.

▪ Ислямизацията на европейските общества може да се окаже най–високата цена, която ще плати континентът.

▪ Расте страхът от увеличената престъпност и от тероризма.

На срещата на върха на 28/29 юни има шанс страните–членки да се обединят поне по три въпроса, които обаче не обещават скорошни резултати:

▪ Укрепване на външните граници на ЕС с цел спиране на мигрантските потоци. Само че това е процес, който ще трае дълго: изграждането на европейски гранични сили от 10 000 души ще продлъжи поне 5 години. Ще има спорове по правата, които ще им бъдат делегирани;

▪ По–силно сътрудничество със северноафриканските страни за недопускане на мигрантите в посока Европа. Това са Либия, Тунис, Мароко, Мавритания, Чад и Алжир. Без споразумение с тях обаче, това е само пожелатeлна декларация. Освен това, експерти от Брюксел смятат, че подобни споразумения са практически трудно изпълними и няма гаранция, че страните ще сътрудничат пълноценно.

▪ Изграждането на лагери по същество няма противници, но е много важно, кое от двете предложения ще се приеме– извън територията на ЕС или в рамките на ЕС и на Балканите. В първия случай, ще възникне въпросът от 2014 г., дали може да се гарантира справедлив процес на определяне основанията за получаване на убежище. Във втория случай, който е по–неприемлив, ако се допусне изграждането на лагер в Албания, чието име бе споменато, много вероятно е след година–две да се изградят такива и в Испания и България.

Ключова ще бъде ролята на Италия, която заяви План от 10 точки. Най–характерната от тях Пета точка предвижда въпросът за получаване на убежище да стане европейски, т.е. който влезе в Италия е влязъл в Европа. Задължението за спасяване на хора в морето не може да прераства в задължение за ангажименти на Италия към бежанеца от името на всички държави. Това означава, че по реформиране на Дъблинския регламент Италия застава зад тезата бежанците да могат свободно да избират в коя страна искат да получат убежище– Франция, Испания, Швеция и т.н.

Недоумение бъди обаче една единствена точка в Плана: за всяка държава да бъде определена квота за прием на икономически мигранти и определяне на финансово наказание за отказващите да приемат такива. Няма логика това да важи за икономически мигранти, защото техният казус не е предмет на конвенцията за бежанците.

Важни са също така изложените от Гърция 4 предложения: за реформиране на европейския механизъм за предоставяне на убежище и справедливо разпределение на бежанците; за подкрепа на държавите, които първи приемат бежанците; за европейски механизъм за връщане на мгранти в страните по произход и за създаване на общоевропейска брегонва охрана и общоевропейски гранични сили на мястото на Фронтекс.

В оставащите няколко дни до срещата на върха Ангела Меркел има твърде малък шанс да измести формиралите се оси от държави–членки, защитаващи определени решения, най–вече заради натиска на министъра на вътрешните работи Зеехофер за въвеждане на връщане на мигранти от границата. Италия е съюзник в реформата на системата за предоставяне на убежище, но Франция и Испания предлагат закрити лагери на европейска територия, включително в Италия. Австрия пък намира общ език с основния критик на Меркел министър Зеехофер. След «мини–срещата» на 24 юни Ангела Меркел почти не измени позициите си: за укрепване на «Фронтекс» и либийската брегова охрана; за споразумения със страните по произход за ограничаване на мигрантския поток; за обединяване на желаещите страни–членки и изработване на обща рамка за действие. Реакциите в Германия обаче, още на следващия ден след срещата на 16–те от ЕС, насочени за първи път към препоръки за оставка на Меркел, подсказват, че ако тези сигнали до 28. юни се задълбочат, би могло да се постигнат някои компромиси със страни като Италия. Ангела Меркел губи вече видимо досегашната си ръководна роля в ЕС.

Европейската комисия се фокусира в предложенията си върху въпроса, как да спре придвижването на търсещите убежище, вместо да се занимае с големите въпроси на кризата в перспектива и да търси обединение и солидарност. Проектодекларацията бе свалена преди срещата под натиск от Италия, но е показателно, какво искаше Комисията: например бежанците да нямат право да избират страна, а социалните помощи да се изплащат само от страната, в която е извършена първата регистрация. Какво би означавало това за България, ако ни върнат такива бежанци, е ясно.

Президентът на Европейския парламент Таяни критикува разпределението на бежанците в ЕС. През 2017 г. са подадени 650 000 заявления за получаване на убежище. 416 000 от тях само в 3 страни– Германия, Франция и Италия. Според Таяни, срещата на върха на 28/29 юни е последен шанс.

На «мини–срещата» на 16 държави–членки на 24 юни България бе представена като «транзитна страна» за мигрантския поток, но в разнопосочните предложения има редица рискове за нея. На първо място това е опита за съживяване на неработещия в този си вид Дъблински регламент и задължението към мигрантите, направили първа регистрация в нашата страна. На второ място, риск има и ако Италия затвърди впечатението си за заговор срещу нея на предложенията на ЕК и се откаже от плащанията си по споразумението с Турция. Ердоган няма интерес от оттегляне от споразумението за бежанците и след успешното му преизбиране за президент ще се стреми към взаимоизгодни отношения с ЕС. На трето място, ще е крайно неблагоприятно, ако се вземе решение за изграждане на лагери на Балканите, защото рано или късно ще бъдем изправени пред искането за такъв и в нашата страна. Засега спорът за квотите е изключен от дневния ред и не представлява риск за България, но големият въпрос е, какво друго ще бъде предложено вместо квоти за справедливо разпределение на мигрантите.