/Поглед.инфо/ Коя от двете новини от ЕС днес е по–лоша? Това, че евродeпутатката Улрике Требесиус и други нейни колеги задават въпроса «Доколко е реалистично нивото на образование в България, Румъния и Гърция да се подобри през следващите години?», посочвайки ни очевидно за лош пример, или подходът на евро–бюрократите в проекта «Бъдещето на Европа: създаване на европейско пространство по образоване до 2025 г.», в който се поставя целта да се изравнят нивата на обучение във всички страни. На последното обаче възразявт депутати като г–жа Требесиус с довода, че потърпевши трябва да станат водещите в образованието Финландия, Холандия и Словения. С България и Румъния ли да се сравняваме? Т.е. «изравняването» означава да се снижи общото образователно ниво в бъдеще. Вместо да жертваме нивото на образованието пред един централизъм, трябва да стимулираме образователното ниво вътре в Съюза. Който прави усилия в образованието, да бъде възнаграден, казва г–жа Требесиус.
Отново ставаме свидетели на един сбъркан подход, като този за кривите краставици и забраната на българските розови домати. Но последствията тук са по–мащабни. Търсенето на «изравняване» в образованието означава да разбираме само това, което може да се обясни, а тогава ще разбираме твърде малко от света. Някой иска да бъдем еднакви. Европейска Северна Корея. Ако в ЕС се премахне многообразието и стимулите за успех, ще се върнем далеч назад.
Къде са българските евродепутати? Какво е тяхното мнение? Вярно е, че има срив в средното образование, но Софийският университет е сред първите 500 в света! Имаме уникални постижения в науката. Можехме да чуем едно мнение на български евродепутат. Документът се подготвя повече от една година. Каква прилика с Истанбулската конвенция, макар последната да е на Съвета на Европа! А българските евродепутати мълчат, защото избираме в повечето случаи жонгльори на клишета от евро–бюрократичния език, които ти помагат да станеш дори еврокомисар.
А съдържанието на документа е дори много положително:
Европейското образователно пространство трябва да обхваща:
– мобилност; – взаимно признаване на висшето образование; – засилване на сътрудничеството при изготвяне на учебните програми; – насърчаване изучаването на езици; – насърчаване ученето през целия живот; – мийнстрпиминг на иновации и дигитална компетентност; – подкрепа на учителите; – създаване на мрежа на европейските университети; – инвестиране в образованието 5% от БВП; –защита на културното наседство; –укрепване на създадената през 1993 г. Euronews и създаване на европейска телевизия с достъп до независими, високостойностни новини.
Е, има и въпросителни. Нуждаем ли се от единен телевизионен център, който да ни казва, кои новини са правилните? Изискването за сътрудничество при изготвянето на учебните програми може да ни помогне в преговорите с Македония. Колкото до поставянето на рамките 5% за образование, 2% за отбрана, сами по себе си те не решават проблемите. Но това е друга тема.
Какво ще излезе от всичко това, дявол знае. Но ако се съди по израза «дявол знае», то «дяволите са наистина най–големите енциклопедисти», казваше една моя съседка, преводач и интелектуалец. Аналогията с евробюрократите в Брюксел е неволна.
