"Преди Германия завладяваше света с армията си - сега с банките си"
Победата на футболния отбор на страната - радост за народа по време на криза. Сервитьор - като рекламен агент на португалския туризъм!
От седмица съм в Португалия - една страна,в която са влюбени най-близките ми приятели. Аз също. Трудно е да стигнеш от София до Лисабон, но от Лондон е по-лесно, отколкото да отидеш до Манчестър... Хотелът ми се намира в Монте Ещорил, по средата между Ещорил и Кашкайш, в основата на хълм, на който са разположени богаташки къщи, каквито съм виждала в луксозните квартали на Лос Анджелиз, Сау Паулу, Буенос Айрес... За първи път ми се случва рекламата в мрежата да е по-лоша от действителността. Стаите са огромни, баните са мраморни, асансьорът е разположен в отделен коридор, има вътрешен и външен басейн, безплатна връзка с интернет, балконите са "надвиснали" над зелена градина...Пред хотелите на първа линия минава шосето от Кашкайш за Лисабон, така че седенето на терасата не е за препоръчване. У нас това го няма никъде, но пък шумотевицата от дискотеките и нощните клубове е толкова невъобразима, че "надвиква" цяла магистрала. Покрай океана са разположени малки ресторантчета, които сервират прясна риба и морски деликатеси. Цените са прилични - една вечеря за двама с бутилка вино излиза около 40 евро. По телевизията излъчват мачовете от Европейското първенство по футбол, често придружени с надписи: Футболът, единствената национална радост по време на кризата.
Какво мислят за кризата "обикновените" хора. Роза е 50-годишна енергична жена, масажистка в нашия хотел и в още няколко други, до които притичва по 12 часа на ден. Също като у нас ( за разлика от Тайланд и Китай ) масажистите много говорят с клиентите си - обикновено се оплакват от живота си. Аз провокирам Роза с въпроса как се живее сега в Португалия, която след Гърция е втората "голяма грижа на Европа". Тя сякаш това е и чакала - на развален английски ми обяснява:" Ние сме малка страна, Гърция - също. Затова ни разбиват. Мадам Меркел иска да ни подчини. Преди Германия ни завладяваше с армия, сега - с банките. Изстискват ни, дават ни заеми и после сме техни завинаги. Премиерът трябва да има топки, извинявайте, за да остиска. Вашият премиер сигурно има топки, за да не сте подчинени на г-жа Меркел. Нашият премиер - няма... Аз живея в квартала на богатите. Всичките им пари са навън, в Швейцария. Е, как тогава да се развива тук икономиката, как?!"
Армандо, 45-годишен сервитьор в крайбрежен ресторант, е като ходеща реклама на португалския туризъм:" Тук е единственото място да ядете сардина, няма никъде другаде по света ( б.а. една порция от 5 риби струва 9,90 евро). Тук правим най-хубавото сирене, вижте ни доматите колко са сочни, виното ни е несравнимо, защото гроздето расте на слънце... когато и да дойдете в Ещорил е топло, през зимата дори е хубаво, лятно време не става адски горещо, защото духа от океана...А какви събития стават?! Преди няколко дни в Кашкайш имаше световна сбирка на "Харли Дейвидсън", дойдоха 12 000 мотористи... всяка седмица нещо се случва - тук се събира Светът!" Да, но страната върви към тежка криза, пресичам го. "Заради корупцията", отговаря светкавично той. "Но за туристите всичко си е, както преди - казва Армандо - хубава храна, добри хора, спокойно е, никой не е бит или ограбен, евтино е... не е ли така?!" Така е, съгласявам се аз и никак не съм лицемерна.
60-годишният Жозе шофьор в голяма туристическа агенция, работил е в министерството на външните работи, говори много приличен английски и още по-добър фревски и немски език, облечен е елегантно, държи се изискано. Според него, проблемът е, че португалците харчат повече, отколкото изкарват, младите хора не мислят за бъдещето, искат да живеят сега и веднага. Страната много е разчитала на високия пост на Жозе Барозу, но той вече "друг въздух диша, не го интересува собствената му страна, макар че като му свърши мандата, ще се върне в Лисабон и ще се кандидатира за президент".
В Ещорил, на главната улица, има туристически център,в който получаваш всякаква информация. И една брошура, каквато така и не съм виждала в България, макар че винаги бих искала: накратко е обяснено всичко за страната, което би заинтересувало туристът плюс подробна информация за културните и спортните събития през съответния месец...У нас се харчат милиони за брошури годишно - нито една, обаче, не ти дава ясна представа за страната, не ти предлага адреси и телефони на музеи, ресторанти, магазини...всичко, от което един чужденец има нужда.
