/Поглед.инфо/ Това, което наблюдаваме в момента в света е в много отношения противоположното, а в други същото на станалото преди около половин век, когато започнаха да се засилват връзките между СССР, Източна Европа и Запада, което в крайна сметка бе предпоставка за разпадане на съветския модел на държавен социализъм. Берлинската стена и желязната завеса между СССР и западния капитализъм започнаха да отслабват с политиката на „размразяването“ и особено с „новата източна политика“ на Германия за подобряване на отношенията с Русия след петролните кризи и стагфлацията на Запад през 1970-те години. Това бе времето, когато капитализмът постави началото на излизане от кризисните процеси чрез насочване към глобалните пазари и неолибералната глобализация.  Глобализираха се и  американските идеологически апарати – холивудското кино, телевизионните канали, финансираните от Сорос и американското правителство неправителствени организации като основен инструмент за американско идеологическо влияние по света. САЩ използваха глобализацията и господството си на световните финансови пазари, за да налагат с политиката на икономически санкции своята воля върху най-различни страни. Тогава СССР изгради тръбопроводите за износ на петрол и газ за Германия, с което започна да получава западна валута, важна за икономиката му. Това обаче го направи по-силно зависим от Запада и когато започна така нар. „втора студена война“ по времето на Рейгън през 1980-те години, американците се договориха със Саудитска Арабия за рязко намаляване на цените на нефта, с което удариха не само съветската, но и българската икономика, която преработваше съветския петрол и го изнасяше срещу валута. Това бе важна предпоставка за икономически кризисни проблеми в съветското пространство, довели до горбачовската перестройка и разпада на СССР.

            Сега обаче се намираме в период на нова криза на капитализма и противоположните тенденции на деглобализация. През последните години имаме разпад на глобалните вериги за доставки. САЩ започнаха нова студена война с „фабриката на света“ Китай и на мястото на офшоризацията – износа на производството от развитите страни в останалия свят започна да се налага политика на завръщане на производството на големите компании в своите страни или близо до тях в съседни държави. Вървят с пълна сила хибридни, технологични, информационни, търговски, финансови войни.

            В тази ситуация двете основни държави – Китай и Русия, срещу които се водят тези войни през последните години промениха своята политика, за да намалят уязвимостта си от глобализирания американски капитал и различните форми на намеса на САЩ във вътрешния им живот. Рязко засилиха ролята на производството на стратегически технологии и на ключови сфери на производството. В различни форми наложиха идеите за повишаване на суверенитета и намаляване на уязвимостта си от западни санкции и капитал. Засилен бе суверенитетът в сферата на културата и въздействието върху масовото съзнание. Финансираните от САЩ неолиберални идеологически и диверсионни апарати във версията на неправителствени организации бяха окачествени като „чужди агенти“ в Русия и тяхната роля рязко намаля.

Подобни тенденции се появиха и на Запад. Не кой да е, а един от основните бивши свтовни хегемони Великобритания, чийто лидер Тачър започна неолибералната глобализация, поиска да бъде по-суверенна и независима от външни въздействия и нанесе мощен удар върху европейската интеграция чрез Брекзит. В САЩ започнаха да строят гигантската стена на границата с Мексико, за да спрат мигрантите, в които виждаха външна опасност. Решиха да ограничат чуждото влияние и на първо място това на Китай, атакувайки институтите „Конфуций“ като „чужд агент“ и те един след друг започнаха да прекратяват своята дейност в Америка. А в Европа днес вече има вече изградени повече „Берлински“ стени и огради отколкото по времето на Берлинската стена. Военните действия в Украйна и вълната от санкции на САЩ и ЕС в момента рязко засилват тези процеси.

От началото на военната операция в Украйна всекидневно се обявяват нови и нови санкции, разкъсващи връзките на Запада с Русия. Американски, британски и други западни компании напускат Руската федерация (РФ). САЩ се отказват да купуват руски газ и петрол. В резултат на икономическата война срещу Русия руската рубла рязко понижи своята стойност спрямо западните валути. В медиите като част от сегашната информационна война вървят апокалиптични сценарии за това, че санкциите на САЩ и ЕС срещу Русия ще срутят руската икономика.

Пренебрегва се обаче фактът, че Русия е очаквала това и се е готвила за тази ситуация още от 2014 г., когато започна предходната вълна от санкции срещу нея. Те безспорно ще имат своите следствия, но когато се оценяват трябва да се имат предвид, че поради взаимосвързаността на световната икономика, кампанията от санкции срещу РФ ще удари и Запада, който е много по-малко подготвен за тях, отколкото е Русия.

А Русия отдавна се готви за тях, защото натрупа немалко негативен опит от това, че по времето на Елцин възприе чрез „шокова терапия“ неолибералната американизирана глобализация. В нея отдавна бе въведена концепцията за суверенната демокрация и независимостта от глобалния капитал и глобалния хегемон, които налагат в голяма част от останалия свят формално демокрация, а реално компрадорски политически режими, които обслужват интересите на глобалния капитал и световния хегемон. Концепцията за суверенитет започна да се налага активно и в сферата на икономиката след санкциите от 2014 г. насам, когато бе поставена задачата за намаляване на външната зависимост, чрез която да се налагат чужди интереси. За тази цел Русия минимизира своя външен дълг. В продължение на осем години досега тя активно провеждаше политика на заместване на всички значими за страната вносни стоки със собствено производство – така нар. политика на „импортозамещения“. Това заместване бе предвидено и във финансовата сфера, и когато САЩ и ЕС решиха да я ударят спирайки действието на системата за банкови тразакции SWIFT, Русия вече бе подготвена и разработила своя алтернатива – Cиcтeмaтa зa пpexвъpлянe нa финaнcoви cъoбщeния нa Бaнĸaтa нa Pycия (ЅРFЅ).  Нейното начало бе поставено по време на предишните санкции през 2014 г., а през 2017 г. влезе в действие, можейки за предава тpaнзaĸции във вcяĸa вaлyтa. На западните инвеститори сега бе препоръчано да използват тази система.

Русия се освободи от повечето от американските доларови облигации и намали рязко доларовите резерви в своите банки, които паднаха от 43 % през 2014 г. на 16 % сега. Замести ги със злато и юани. Русия е третият най-голям производител на злато в света и сега допълнително печели от това, тъй като стойността на златото в условия на инфлация ускорено нараства. Затова златото е вече над 20 % от резервите на централната банка на Русия, а китайските юани са 13 %, което също намалява ефекта от американските санкции и може през следващите години да доведе до жесток удар върху долара като световнавалута.

Както и Китай, Русия разви своя екосистема на дигитален суверенитет. В нейното дигитално пространство доминират собствени компании, а Фейсбук и Туитър в момента дори са блокирани. 73 % от руснаците ползват руската социална мрежа ВКонтакт. Роскосмос спря подготовката за изстрелването  на спътници на брианската One Web. Спря и доставката на ракетни двигатели за САЩ и нейният шеф Рогозин посъветва саркастично американците да „използват летящи метли като баба Яга“. В момента руският бизнес масово преминава към свои руски облачни услуги.

Нефтът и газът са основен двигател на съвременния свят. Всекидневно само нефтът, използван в света днес е около 100 милиона барела. В Русия използваха санкциите, довели за няколко дни до рязко падане на стойността на руската рубла спрямо долара и спечелиха милиарди като изкупиха за жълти стотинки дяловете на западните компании в Газпром и останалата част от нефтодобиващия отрасъл. Същевременно цените на  газа, нефта, редица метали, на които Русия е голям износител, както и на зърното скочиха рекордно и това й ще носи ускорено увеличаващи се приходи, давайки й допълнителни възможности да се справи с жестоките санкции отвън.

Германски експерти говорят, че светът е обречен на глад без руската пшеница.  Голяма част от световния пазар на метали, свързан с производството батерии, акумулатори, дори чипове е зависим от Русия и санкциите срещу нея му се отразяват силно негативно. Русия произвежда около една четвърт от азотните торове в света и тяхното спиране или промени в цените ще имат силно въздействие върху земеделското производство в целия свят. Западът заплашва, че ще намали доставките на въглеводороди от Русия, което обаче ще има катастрофален ефект върху европейските икономики. Около 40% от газа и 30% от  петрола в ЕС сега идват Русия и немалко време ще бъде нужно, за да може да се намали тази зависимост в Европа без това да предизвика тежка криза в нея. А ако се опита да направи това, то следва да знае, че Русия се готви за такъв удар и ще се преориентира към потенциално много по-големия енергиен пазар на Азия. Тя има  подписан 30-годишен договор за газови доставки за Китай през газопровода „Силата на Сибир“ и около 30 % от руския петрол и газ вече се продават на Китай. При това става дума не само за Китай. Докато САЩ налагаха ограничения за износа на на Русия, тя сключи голяма сделка с Пакистан за износ на природен газ и пшеница. Да не говорим за ускорено растящата индийска икономика, които и сега внася три четвърти от своя петрол от чужбина.

 На международните кредитори от страните, въвели санкции срещу Русия руското правителство взе решение да се плаща в рубли по сметки в руски банки по официалния курс на руската национална банка. Това ограничава отлива на капитали от страната. Беше наречено от анализаторите  „финансова ядрена бомба“, която ще ликвидира около 460 млрд. дол. в балансите на западните банки и предизвика каскада от сривове и фалити. Тъй като България е сред участниците в санкциите срещу Русия, заедно с останалите страни в ЕС, това води до ситуация, при която

български фирми, чийто оборот в голяма степен зависи от търговията с Русия са застрашени от фалит.

 Западните гиганти Vіѕа и Маѕtеrсаrd се присъединиха към санкциите и спряха действието на своите банкови карти в Русия, която веднага реагира като обяви, че ще ги замести с карти, използващи ĸитaйcĸaтa cиcтeмa UnіоnРау. Същевремено в Русия вече действа руската разплащателна система „Мир“ и над една трета от всички транзакции в последните месеци на 2021 г. са се извършвали чрез нея.

Активите на руските милиардери в чужбина ще пострадат, но с това ще падне рязко и тяхното влияние в Русия и ще се повиши ролята на държавата. Паралелно се засилват мерките срещу корупцията и нараства ролята на държавата по посока на руски вариант на модела на Китай, за което отдавна пледира в Русия дългогодишният съветник на Путин акад. Сергей Глазев. Руските олигарси ще бъдат смачкани с помощта на Запада, който конфискува техните богатства и тяхната роля ще бъде минимизирана, така както е минимизирана политическата роля на големите собственици на капитал в Китай. Руските либерали, които доминират в руската икономика през последните три десетилетия ще бъдат избутани встрани, за сметка на алтернативен модел на развитие, свързан с активната роля на държавата, засиления суверениет и обединение на нацията.

Разкъсването на връзките с ЕС, особено в енергийната сфера върви паралелно с преориентиране на руската икономика към алтернативната на Запада половина на човечеството – Китай, Индия, Пакистан, Иран. Това е свързано с преместването на геополитическата и геоикономическа мощ от Запада към Азия. Китай вече е най-големият търговски партньор на Русия и бързо увеличава вносът от РФ. Пекин одобри вноса на руска пшеница само часове преди избухването на военните действия в Украйна.
Китай развива своята собствена CIPS система  като алтернатива на SWIFT. Освен това с помощта на нови технологии като блокчейн и криптовалутите се предлагат начини за за преместване на плащания без използване на долари или SWIFT. Не само Русия, но и Китай може да се насочат към алтернативни начини на финансиране.

Всичко това ще засили тенденциите от последните години, проявили се преди това в Брекзит и политиките на строеж на стени между държавите, на технологични, икономически, кибервойни, информационни войни, придобили неочакввана сила по времето на президенстването на Доналд Тръмп. Америка е с рекорден търговски дефицит и фискален дълг, американскто общество е силно поляризирано, а в международните класации на либералната демокрация режимът в САЩ е характеризиран като „дефектна демокрация“. Всичко това е свързано с тенденция, която не кой да е, а Франсис Фукуяма характеризира като „край на американската хегемония“. „Пикът на американската хегемония – пише той – продължи по-малко от 20 години – от падането на Берлинската стена през 1989 г. до финансовата криза през 2007-2009 г…..Сега светът се завръща към привичното си състояние на многополярност и Китай, Русия, Индия, Европа и други центрове набират сила на мястото на Америка. САЩ едва ли ще си върнат предишния статус на хегемон – и не трябва да се стремят към това.“

Новата студена война и „горещата“ война в Украйна са предпоставка за нови железни завеси и разделението на света на големи геополитически сили, които се конкурират и са в сблъсък помежду си. Различни нови кризи и увеличаващи измерения на сигурността в един все по-ускорено променящ се и носещ неочаквани събития все по-сложен свят ще засилват ролята на държавите като гарант за сигурността. В крайна сметка един от важните резултати от ставащото в Украйна ще бъде засилване на разделението между Изтока и Запада, нова криза на глобализирания неолиберален капитализъм, допълнително преместване на световната икономика и геополитика към Азия, разместване на силите в глобалната геополитика и геоикономика, възход на идеите за националния суверенитет срещу външната подчиненост. Неолибералният капитализм от последните десетилетия на глобална хегемония на САЩ си отива. Дано в тази ситуация компардорските български политически елити не вкарат България поредната национална катастрофа.

Клуб 24 май

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели