/Поглед.инфо/ Житие и страдание на главния прокурор. Из аналите на "Правен свят"
Четете, братя врабци и цанцугери! Четете, вие, агънца-багънца, кокошчици и прочее медийни мисирчета и други добичета! Четете и учете се! Тъй се пише, ако ви е мил животецът, ако искате да добрувате, да ви е широчко около вратленцата, властта да ви люби и обгрижва, с почести и слава да ви обкичи, парици да придобиете и да се възрадвате по Коледа с дебел самун и парче сланина, щото - какво е свободата без тия хубавини! Четете "Правен свят" от 17 декември и просвещайте ся! Четете великия славослов "Една година главен прокурор - 50 години Иван Гешев"!
Не знаем кой е авторът на това медоточиво творение, на тоз дитирамб, възпял блюстителя на правното безсъзнание и повелител на безправната мисъл в скъпото ни Отечество. Крие се той. От едната скромност ще да е. Тъй, тъй, скромността краси химнописеца, пък и от срам пази!
Хвала на анонимния списувател! Въздухът трепери от могъщата му реч! Как изкусно и сърцераздиращо описва той драматичните битки на своя обект (който всъщност е субект), изправен срещу страховити пълчища коварни и зли врази:
"Изразходени бяха и продължават да се изразходват огромни средства за атаки както лично срещу главния прокурор, така и срещу цялата институция, активирани бяха журналисти, медии, активисти, организации, политици, бизнесмени - всички обединени в общата цел да дискредитират Иван Гешев и да моделират публичния му образ в своя изгода. Противниците на главния прокурор и на институцията... осветиха сами себе си и дадоха да се разбере, че са готови на всичко и с всички средства да се борят срещу държавата"... И защо? "За да обслужват олигархията". Аха. И още веднъж защо? Заради "елементарни страсти и обикновен страх". Аха. Срещу заплащане! Аха. Де гиди подлеци, интриганти, страхливци и страстолюбци! Олигарси, госпожа Сийке!
Някак мимоходом, пътьом, by the way, en passant, авторът споменава недостойната репресия над обекта (който всъщност е субект). Защото Гешев е "най-изслушваният и привикван за отчет в Народното събрание главен прокурор". Констатация, леко пренебрежителна към Парламента като репресивен орган, ама нейсе.
Но има един, който извиква истински смут, възмут и потрес в деликатната душа на житиеписеца:
"В общия хор на противниците на противодействието на престъпността... запя дори и самият президент Румен Радев, който с вдигнат в небето юмрук нарече прокурорите и Гешев "мутри", само защото вършат работата си по-енергично от вижданото до сега". Президентът пее, с вдигнат към небето юмрук! Малеййй! Абе, който може, си го може!
И тъй като разглежданото произведение, тоз апотеоз на високата словесност, е издържано в жанровата характеристика и стилистика на житийната традиция, редно е да видим отгде извира вдъхновението на автора, описващ с неподправена и безкористна съпричастност мъките и страданията, подвизите и победите на главния герой: "Любопитно е да отбележим, че годишнината от встъпването в длъжност на настоящия главен прокурор почти съвпада с друго важно събитие в неговия живот, а именно - честването на 50-годишния му юбилей". Какъв щастлив съвпадък!
Следва прелюдия към апотеоза. С възшествието на Гешев, казва анонимът, "прокуратурата пое по един особен път". Какво му е особеното на пътя не е ясно. Айде сега - излишни подробности! Важно е друго: "Една година по-късно изглежда, че Гешев спокойно може да се похвали, че е следвал целенасочено собственото си верую за единство и спазване на традициите". Какво верую и кои традиции? И как така "изглежда"?! Нищо не изглежда! То е!
И най-сетне - поантата: "Въпреки атаките от враговете и жестокия отпор срещу действията на държавното обвинение, Иван Гешев успя да докаже, че е силен не само в думите си, но и в постъпките си, а постигнатото от него до момента начело на прокуратурата дава надежда, че оставащите 6 години до края на мандата му ще оставят името му в историята като най-енергичния и целеустремен главен прокурор, който има план и го следва без да отстъпва и крачка назад, напук на трудностите". Yesssss! Публиката ръкоплещи френетически и даже напук!
Завършвайки тази скромна рецензия, искам да подчертая, изтъкна, натъртя и наблегна, че тайнственият автор, загърнат в плаща на своята анонимност, е зографисал любимия си обект (който всъщност е субект) с подкупваща искреност и невиждана гражданска смелост в тези мрачни времена.
Обаче! Целокупният читател се чудом чуди и тъне в догадки кой точно е авторът на този тъй прелестен, тъй пленителен опус, на този сладостен акатист, на тази величествена оратория. Дали е от Прокурорската колегия, или от академичните поклонници на Гешев, или някой бивш (ама много бивш) конституционалист, или пък професор по несъществующи науки? Или е просто някоя изпълнителна, трепереща душица, някоя малка сива мишчица, която си гризка сиренце в уютния капан и катадневно благодари на падишаха, че още не й е кръцнал главицата, щото челяд храни?
Ей, който и да си! Излез! Покажи се! Стори поклон на ощастливената публика! Дай знак! Мръдни барем с ушенце! Хайде де! Човек за едното красно име живее! Ето я наградата за твоето усърдие! "Златното цукало" с огърлие, мечове и брилянти!
Мълчиш. Не отговаряш. Добре. Все пак ти благодаря, че заглавието не е "Иван Гешев - 50 години главен прокурор!"... Гран мерсаж!
Източник: в. Дума
