/Поглед.инфо/
„Какво прави държавата?”
„Защо държавата не прави нищо?”
„Къде е държавата?”
„Егати скапаната държава!”
„Тъпа държава!”
„Няма държава!”
Този безкраен писък се носи над калния потоп, който помете, издави и помля Аспарухово, и го превърна в съвременен Помпей. Само че тогава, преди 1935 години изригва Везувий, а днес изригна цялата кал, която затлачва и трови обществото 25 години.
„Няма държава!”, пищи Портних.
Ами нали ти си държавата бе, Портних!
Ама Портних не се сеща, че той е държавата.
„Няма държава!”
Този писък се носи след всеки потоп, след всяко нещастие, след всяка трагедия, след всяка срутена сграда (спомнете си „Алабин”), след всяко неспасено бебе, след всеки изгубен детски живот (спомнете си „Индиго”), след всяко убийство, след всеки грабеж, след всяка посечена гора, след всеки взрив, пожар, трус, фалит… След всеки природен и обществен кошмар.
Няма държава!
Така ли?
Нима!
Каква изненада!
Нали не искахте държава?
Или забравихте?
„Държавата е лош стопанин!”
„Колкото по-малко държава, толкова по-добре!”
„Не я щем държавата!”
„Да се маха тая държава!”
„Искаме свобода от държавата!”
„За к,во ни е тая държава!”
„Егати тъпата държава!”
„Да раздържавим държавата!”
„Да приватизираме държавата!”
„Частният интерес над всичко!”
„Държавата пречи!”
„Вън държавата от икономиката, здравеопазването, образованието, културата, от обществото, от живота!”
„Вън! Вън! Вън!”
„Чупка, къш и марш!”
Така ли беше?
Така беше.
Това са лозунгите, мантрите, заклинанията, знамената, индулгенциите, под които държавата беше успешно съсипана и разграбена.
Как се съсипва държава?
Много просто!
С грабеж и фанфари. И в името на пазарните „ценности”.
Вие, които днес пищите, какво правехте?
Когато разбиха българската индустрия?
Когато разбиха българската електроника?
Когато разбиха българската оръжейна промишленост?
Когато разбиха българската енергетика?
Когато разбиха българското селско стопанство?
Когато разбиха българската армия?
Когато разбиха българското разузнаване?
Когато разбиха българското здравеопазване?
Когато разбиха българското образование?
Когато разбиха българската наука?
Когато разбиха българската култура?
Мълчахте? Приветствахте? Или подскачахте? Щото „който не скача е червен”. И защото всеки, който се противопоставя и противостои на този благонравен погром, рискува да бъде низвергнат като „боклук”, „куманез”, „путинист”, „цървул”, „антиевропеец” и „червена слуз”.
Поискахте капитализъм. И го получихте. Див и варварски.
Поискахте по-малко държава. И сега викате „Къде е държавата?”. И питате укоризнено: „Защо няма пари за това, онова, третото и петото?”. Няма. Защото има само търговци, прекупвачи, сервитьори и камериерки.
Каквото поискахте - това получихте.
Ето - няма държава. Какво облекчение! Защо не се радвате? Нали това искахте!
Нали най-възлюбленият графит гласи: „Обичам Родината, мразя държавата”?
Коя държава?
Няма държава. Държавата беше срината и подменена.
На мястото на държавата придойдоха като кален потоп анцузи, бухалки, престъпни групировки, мутри, муцуни, мафиоти, подземни босове, изпълнители на мокри поръчки. Които разбогатяха от грабеж, подгизнаха от власт, кръв и пари, и „еволюираха” до олигарси, и се напапийончиха и налагерфелдиха, и си ни напазаруваха политици, партии и магистрати (те от своя страна се продадоха с песен), и се преобразиха на уважавани бизнесмени, банкери, медийни магнати, кметове, депутати, министри и премиери, и захванаха да коват законите, да диктуват живота на обществото, да продават държавата на чуждия интерес заради своя си интерес, и ето ги днес - благотворители, благодетели всенародни, пазители на реда и спокойствието, спасители на нацията, строители на съвременна България държавотворци сущи и свръхевропейци!
И се телоположиха комфортно в престъпния интериор на опустошената държава (опустошена от тях), разплуха се хедонистично в своите строго охранявани палати и конюшни, и заплацикаха благоутробия в своите джакузита, и се разпищолиха и развилняха – велики, сюблимни, недосегаеми и неподсъдни. Но си останаха мутри, муцуни и мафиоти, алитерати и еднокнижници, изригнали из калните подмоли до върха на обществото. И изпод техните фракове издайнически наднича ту анцуг, ту бухалка. В прекия и в преносния смисъл.
Няма държава.
Има един алчен, арогантен, ненаситен, безконтролен престъпен сговор „пари-политика-престъпност”, плюс правосъдие в кавички, плюс прилежащите им НПО-та, тинк-танкове и медии, плюс остатъци от някогашната тайна власт. И този сговор сваля и качва правителства, купува и продава избиратели като търговец на овце, произвежда генно-модифицирани политически субпродукти, лъжемесии и диктатори, и ги пуска на пазара - за забавление и заглавичкване на публиката. И понеже е силно загрижен за благото на народ и държава, престъпният сговор с пълно гърло вика „Къде е държавата, бе!”…
А народът пищи в калта и погребва своите мъртви.
Дума
