/Поглед.инфо/ Войната срещу Православието. Майната им на каноните! Търговия с автокефалност. Финтът с БПЦ. Всевиждащите очи на Покръстителя и сърцето на Просветител
"Под булото на свещенослужене да не се промъква надменността на гражданската власт и незабелязано да не изгубим оная свобода, която ни е дал със Своята свещена кръв нашият Господ Иисус Христос, Освободителя на човешкия род" (Правило 8 на Св. Трети Вселенски събор, Ефес, 431 г.)
1.
Църквицата на манастира "Св. Наум" в Охрид е малка, винаги пълна с народ, повечето българи, на входа горят десетки свещи, тънките пламъци правят въздуха веществен и раздвижват образите на светците в притвора. Хората падат на колене пред гроба на св. Наум и допират ухо - за да чуят неговото сърце. Сърцето на светеца продължава да бие. Понякога глухо, друг път - отчетливо.
Ако на влизане не сте забелязали едно изображение, то ще ви разтресе на излизане. Св. Княз Борис I Покръстител. С избодени очи. Като Самуилов воин, ослепен от злобна ръка. Какво отмъщение за най-великите негови дарове - Писмената и Вярата. Тези избодени очи ме преследват навсякъде. Всевиждащите очи на Покръстителя. А сърцето на св. Наум тупти из бездната на времето...
2.
От подлите времена на разкола не е бивал такъв агресивен натиск върху Светата ни Църква. Задвижена е цялата машинария на властта. Мобилизирано е всичкото медийно войнство - "общественици и интелектуалци" (там Митодиту сияй!), "потомци и патриотични организации" (нови действащи лица), вдъхновители и служители на подлите времена (начело с бившия шеф на вероизповеданията Любомир Младенов, който славословеше разкола като "Пражка пролет").
Припрени, задъхани, еуфорични, облъхнати от внезапен родолюбив плам, порив и устрем. Призовават, настояват, напират Св. Синод тутакси и незабавно да обяви за автокефална Македонската православна църква-Охридска архиепископия (МПЦ), която е неканонична и е в схизма от 50 години.
Дежурни медийни "богослови", политперсони, интернет анонимчици, все "корифеи" на каноничното право, наставляват Св. Синод "да не се крие зад каноните", "да не се опира на тояжката на параграфите и алинеите", "да не се размотава и помайва", а да "улови историческия миг", да се "възползва от златния шанс" и (разбира се!) "да скъса руските окови"...
Св. Синод ще заседава днес, но вече седмица форумните ругатели сквернословят до припадък срещу нашите архиереи - "национални предатели", "руслямски слуги", "комуняги", "руски марионетки", "Анатема!"...
3.
За писмото на МПЦ.
То започва така: "Св. Синод на МПЦ реши да отправи конкретни предложения и въпроси към сестринската Българска православна църква". Обаче не следват предложения и въпроси, а императивно разписание (разпореждане) какво трябва да направи БПЦ.
А именно:
- БПЦ да признае автокефалността на МПЦ.
- При това условие МПЦ ще признае и припознае БПЦ за Майка Църква.
- БПЦ да информира Вселенската патриаршия и другите поместни църкви, че е признала автокефалността на МПЦ.
- БПЦ да се застъпва и представлява МПЦ пред Вселенската патриаршия и другите поместни църкви.
- БПЦ да възстанови евхаристийното единство с МПЦ.
- БПЦ да уведоми Вселенската патриаршия и другите поместни църкви, че е възстановила евхаристийното единство с МПЦ, от което следва, че МПЦ е възстановила евхаристийното единство с всички поместни църкви.
Накрая МПЦ изразява "надежда в Господа", че тези "предложения и въпроси" ще бъдат приети от Св. Синод на БПЦ, "за радост на Св. Климент Охридски и за доброто на съвкупната църковна пълнота".
За жалост на Св. Климент "предложения и въпроси" няма. Братолюбие - също. Има предложение за сделка, за пазарлък. Посланието между редовете е прозирно - МПЦ ще припознае за майка всякоя църква, която първа я обяви за автокефална, пък после нека се карат кой баща, кой майка. Няма "зов за помощ" и "протегната ръка". Има ултиматум: Сръбската църква вдига схизмата, Българската признава автокефалността, а МПЦ - хитрото агне с двете майки.
4.
Няколко въпроса:
Първи въпрос. Може ли БПЦ да обяви МПЦ за автокефална? Може. Но ако това решение не бъде препотвърдено от другите поместни църкви, то е безсмислено и безполезно за МПЦ, и влиза в колизия с принципа на Съборността. Нито една поместна църква, нито Вселенската патриаршия, нито Вселенският патриарх не може да "раздава" автокефалии еднолично, едностранно и самоволно.
Но! Само преди година, едни персонажи се нахвърлиха бясно срещу БПЦ, защото тя устоя на неистовия натиск и първа (подчертавам!) отказа да отиде на псевдосъбора в Крит. Тогава тези персонажи обругаха нашите архиереи, нарекоха ги зилоти, етнофилетици, схизматици, догматици, фундаменталисти, путинисти и рушители на Съборността. И даже измислиха нова ерес - автокефализъм.
Днес същите персонажи, уж страстни защитници на Съборността и "Вселенскостта", проповядват обратното със същата страст. Няма проблем, казват, да признаем едностранно МПЦ за автокефална, защото, казват и си вярват, колкото повече тя общува единствено и само с нас, толкова повече ще се задълбочава българското влияние в нея.
Втори въпрос. Може ли БПЦ да обяви за автокефална МПЦ, която е неканонична и е в схизма от 50 години? Може. Ако БПЦ има силно желание да изпадне в схизма.
Трети въпрос. Може ли БПЦ да вдигне схизмата от МПЦ? Не, не може. Схизмата е наложена от Сръбската църква, за да държи МПЦ на къса каишка, в изолация от православния свят, което си е издевателство. И само СПЦ може да я вдигне тая схизма.
Четвърти въпрос. Може ли БПЦ да влезе в евхаристийно общение с МПЦ, която е неканонична и е в схизма от 50 години? Не, не може. "Отлъчени от едни да се не приемат от други", повелява Правило 5 на Първия Вселенски събор, Никея, 325 г.
Но! Споменатите по-горе персонажи, уж познавачи и ревнители на канона, днес настояват нервозно БПЦ немедленно да влезе в евхаристийно общение с МПЦ. Ама веднага! Още днес! Даже вчера!
Пети въпрос. Какво може да направи БПЦ? Това, което повеляват каноните. Може да бъде посредник между МПЦ и останалите поместни църкви. Толкоз.
5.
"Когато политическият интерес налага, каноните се променят", каза велемъдро един евродепутат от ВМРО. И посъветва архиереите да се поразровят в "техните дебели книги" и да открият как да заобиколят каноните. Защото, заключи той, битката е срещу "диктатурата, маскирана зад канона". Винаги се намира някой да издаде четата.
"Въпросът е политически, а не църковен. Ако успее финтът с БПЦ, трябва да честитим на този, който го е измислил. Ние (МПЦ) няма да получим нищо, а БПЦ ще предизвика конфликт в цялото Православие", казват църковни анализатори в Македония.
Зад агресията срещу БПЦ, зад цялата истерия, зад еуфорията на лицемерието, зад този финт, настъпва политическият интерес, прозира политическата поръчка и раболепният стремеж на властта да рапортува европредседателски за успешния завършек на още един етап от операцията "Западни Балкани".
Операцията е част от стратегията на САЩ: политическо, икономическо, историческо, културно и духовно откъсване на Европа (особено Балканите!) от Русия. В името на прословутото евроатлантическо сътрудничество, като "евро"-то е примамка, сътрудничеството - диктат, всичко останало е НАТО. Сценарият включва предизвикване на междуправославни войни, духовно разединение на Балканите, омаломощаване, разделение и подчинение на Светото Православие. Целите са стратегически, далекобойни и дългосрочни. Това е то хибридна война!
Този финт, тази политическа игра, е груба злоупотреба с Православието, с Българската православна църква и с искрените чувства, надежди и тежнения на православните християни от двете страни на границата, разделила един народ. Българите в Македония преживяха кошмара на вулгарната сърбизация след Първата световна война. Преживяха кошмара на бруталния македонизъм след Втората световна война. Преживяха цял един век яростна дебългаризация. Тези гонения струваха достойнството, бъдещето и живота на десетки, десетки хиляди българи в Македония, дръзнали да се нарекат българи. В Македония българската памет е заличена, историята - фалшифицирана, учебниците - лъжливи, българските светини - поругани, българските надписи върху икони и стенописи - изчегъртани.
Участваше ли МПЦ в покушението срещу всичко българско в Македония? Участваше ли в разбългаряването на българите? Участваше ли в производството на македонска нация? Участваше. Сега играе в друг сценарий. И отново има претенции към българското историческо и духовно наследство.
6.
Претенциите на МПЦ.
На 12 ноември 2009 г. МПЦ сложи едно тиренце към името си и след тиренцето написа "Охридска Архиепископия", и промени своя герб и своето знаме. На стария герб беше изобразен охридският храм "Св. Богородица Перивлепта", построен в ХIII в., втори катедрален храм на Българската охридска архиепископия в продължение на три века (ХV-ХVIII).
На новия герб е изобразен охридският храм "Св. София", съграден по времето на Първото Българско царство, според различни източници - още при царуването на Св. княз Борис I Покръстител. Първоначално е синодален храм на Българската охридска патриаршия, а след това - катедрален храм на Българската охридска архиепископия.
Върху герба е изобразен и жезълът от интронизацията през 1958 г. на архиепископ Доситей, титулуван "Архиепископ Охридски и Македонски, възобновител на Охридската архиепископия като Македонска православна църква".
Претенциите за историчност са ясни.
Само напомням:
През 865 г. България приема Православието, на 4 март 870 г. вече имаме своя Църква, която е автокефална от 927 г. През 1018 г., след 40-годишни войни, България пада под византийска власт, Българската патриаршия е понижена в архиепископия, Василий II Българоубиец създава Българската охридска архиепископия като продължител и приемник на Българската православна църква.
Василий II издава три сигилия (грамоти), подпечатани с императорски молибдовул (оловен печат), в които нарича автокефалната Охридска архиепископия "пресветата архиепископия на България", а нейния предстоятел - "пресветия архиепископ на България". Официалната титулатура на предстоятеля е "архиепископ на Охрид и цяла България".
Единственият исторически и канонически наследник, продължител и правоприемник на "пресветата охридска архиепископия на България" е Българската православна църква.
"Самоуправляващата се Българска православна църква - Българска Патриаршия е, правоприемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия. Тя е единна и неделима" - Устав на БПЦ, чл. 1, ал. 3.
МПЦ има толкова общо с Охридската архиепископия, колко Самуил е македонски цар, а Василий II е "Македоноубиец". Ако пък МПЦ толкоз държи, нека се нарече "Българска охридска архиепископия", в скоби - "Република Македония".
7.
МПЦ е просто инструмент в една операция, в един геополитически финт, съчинен нейде, но не в Скопие, нито в София. Ако да не беше този финт, ако неговите автори, тез геополитически финтьори и фарисеи не подпираха изотзад МПЦ, ако не я злоупотребяваха така цинично и лицемерно, тя нямаше да поставя ултиматуми, нито да претендира за чуждо наследство. Целта на операцията е и БПЦ да бъде завлечена в същия сценарий, та да стане и тя инструмент и съучастник на чужди, алчни, студенокръвни, антиправославни и антихристиянски интереси.
Днес от БПЦ, която е "единна и неделима", се иска да признае собственото си наследство и собствената си историческа и духовна идентичност, и по този начин (какъв абсурд!) да се откаже и отрече от тях, и да ги връчи другиму! Този друг само привидно е МПЦ. Това е зрителна измама. Финт. Утре ще последва друг финт и други пионки ще предявят претенции към Плисковската архиепископия, после - към Преславската патриаршия, после към Търновската и накрая - към Българската патриаршия. Та да рухне най-сетне първата православна крепост в славянския свят - Българската православна църква.
За да се изпълни в пълнота казаното от Бжежински: "След падането на комунизма на Изток, единственият наш враг остана Православието".
Но!
Всевиждащи са избодените очи на Св. княз Борис I Покръстител! Живо е сърцето на Св. Наум. Който има душа - ще го чуе.
Дума
