/Поглед.инфо/ След като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) се ангажира с участие в преговорите между киевското правителство и представителите на опълчението от Донецката и Луганската народни републики, някой може би би си помислил, че САЩ вече ще признаят някои неоспорими факти относно кризата в Украйна и ще започнат да играят градивна роля в урегулирането й. Този някой би сгрешил. САЩ не само, че нямат намерение да променят досега заеманата позиция, но смятат, че всичко може да бъде отречено и вменено във вина на Русия. Сякаш сме се върнали в годините на Студената война. Независимо откъде идва информацията, без значение кой е източникът ѝ, на каквито и доказателства да почива, тя може да бъде отхвърлена, ако противоречи на разбиранията на държавното ръководство на Съединените щати за това какви са националните интереси на северноамериканската държава. Позицията на Европейския съюз (ЕС) по въпроса с разрешаването на кризата в Украйна може да е мудна, но тази на САЩ е напълно замръзнала. ЕС бавно отваря очи за реалностите, САЩ остават слепи за тях. Привеждам интервю, дадено от представител на Държавния департамент на САЩ за журналист на „Асошиейтед прес” (Associated press), за да обоснова това свое виждане.

Матю Ли, журналист на „Асошиейтед прес”:

„Управлението на ООН по въпросите на бежанците съобщава, че 110 хиляди украинци през тази година са избягали от Украйна в Русия и че 54 хиляди са напуснали домовете си, но са останали в Украйна. Кажете, да не би просто да сте били въведени в заблуждение от украинците?”

Мари Харф, представител на Държавния департамент на САЩ:

„Ние не смятаме, че тези цифри заслужават доверие.”

С този отговор обаче темата очевидно не е изчерпана за журналиста и въпросите продължават:

„Смятате, че Управлението на ООН по въпросите на бежанците греши?”

Мари Харф не може да не отговори, но хем ѝ е неприятно да се конфронтира с ООН заради престижа на организацията, хем е невъзможно да тръгне срещу политиката на Държавния департамент, чийто представител е, както и срещу официално заеманата от САЩ позиция. Харф отговаря:

„Да. Разбира се, най-вероятно няколко хиляди са преминали границата. Доста хора са я пресичали и в двете посоки. Хората често преминават ту в едната, ту в другата посока и, както виждаме, границата е доста прозрачна [т.е. лесна за пресичане, неконтролирана]. В този смисъл, напълно е вероятно няколко хиляди действително да са я пресекли. Ние смятаме, че не заслужава доверие информацията за това, че 90 или сто хиляди са избягали от Украйна в Русия. Просто не сме видели никакви доказателства. Следим ситуацията. И това не е наука. Това е един вид изкуство, защото не може да се разполагат хора по протежението на цялата граница и да се преброяват всички, които преминават.”

В изказването на Харф правят впечатление няколко неща.

На първо място, отрича изцяло цифрите, които предоставя ООН – свежда ги до много по-малко хора, преминали границата, но не се ангажира с конкретна, та дори и с приблизителна конкурентна бройка. Неопределена, но при всяко положение много ниска бройка – това е позицията на САЩ.

На второ място, говори се за преминаване на границата и в двете посоки, за да се омаловажи фактът, че основно движението е към Русия в резултат от геноцида в Югоизточна Украйна (който, разбира се, САЩ изначално отричат). Масовото напускане на украинската територия е представено като част от естествения процес на едва ли не ежедневни разходки на граждани на две съседни държави, които си разменят гостувания, необезпокоявани от нищо.

На трето място, Харф изобщо не коментира информацията за 54 хиляди вътрешно разселени лица в резултат на въоръжения конфликт. Коментирала е пресичането на границата, отхвърлила го е поне като числов израз и причини (т.е. нито са толкова много, нито напускат поради въоръжен конфликт), и решава, че другата информация може да остане неадресирана. Ако не я попитат специално за нея, по-добре изобщо да не дава обяснения, защото и без това несъгласието с официалните данни на ООН е неприятно и върху колкото по-малко аспекти се простира, толкова по-добре.

На четвърто място, Харф твърди, че САЩ нямат доказателства, които да потвърдят информацията на ООН. Любопитно е как точно биха могли да се сдобият с доказателства след като, за разлика от ООН, те нямат наблюдатели в Украйна. Въпреки това Държавният департамент заявява, че следи ситуацията в Украйна! Какво ще рече това? Ще рече, че САЩ получават информация от украинското правителство и ѝ се доверяват напълно. Това е и причината в немалко изказвания на политици на САЩ (особено при обсъжданията в Комисията по външните работи в Конгреса) да повтарят, ако не дословно, то поне с голяма степен на сходство, официалната позиция на киевското правителство. Така че липсата на доказателства си е по вина на САЩ, а това, че не отчитат събраните от ООН такива, вече си е отявлено въвеждане на двойни стандарти. Ако информацията отговаря на разбиранията на Съединените щати за националните им интереси, тя се приема, а ако им противоречи, тя бива отхвърлена.

Все пак журналистът няма намерение да се откаже толкова лесно и, забелязал недостатъците в отговора на Харф, задава още един въпрос:

„Но това е ООН. Не го казват руснаците, а Организацията на обединените нации. Това Управление, на което Вие давате милиони долари. Нима то вече не заслужава доверие?”

Харф вече започва да се изчерпва откъм отговори. Положението става все по-неудобно и се налага да се прекрати това интервю, което добива силно изобличителен характер.

„Нямаме нищо, което да потвърди тези цифри.”

Отговорът е лаконичен и след него повече въпроси не са допуснати.