/Поглед.инфо/ Декорация - така навремето някой даровит шегобиец бе нарекъл демокрацията у нас. Разместените букви имат чудноватото свойство да наместват истините като по конец. Тези дни стожер на демокрацията се оказа Крим, а на декорацията - Евросъюзът.
Избирателната активност на президентските избори в Крим достигна недостижимите за цивилизованата Европа 71 процента. А за Владимир Путин гласуваха непостижимите за европейските политици 92 процента. Германският наблюдател Андреас Маурер се хвана за главата, като видял толкова големи опашки, но не за тоалетна хартия или сапун, а за волеизявление. "На Запад не съм виждал някой да застане на опашка за избори от седем сутринта", дивеше се наблюдателят.
Неслучайно той писа шестица на кримските избори: "Това бяха прозрачни, добре организирани и на високо равнище избори".
Жителите на Крим неслучайно се бяха подготвили добре за изборния урок. Това всъщност бяха избори 2 в 1. Освен за президент те гласуваха и за друго, макар и повторно - потвърдиха руския статут на своята територия. Потвърдиха свободното си присъединяване към Русия преди 4 години.
Но ето че ЕС не призна гласуването на Крим. Въпреки че волеизявлението бе абсолютно свободно. Че нямаше натиск над избирателите, подхвърлени бюлетини, контролиране на "тъмните стаички", агитации пред или в избирателните секции. Въпреки че това бе гласуване на хора, които искат да живеят нормално и спокойно, не мразят други народи и малцинства, не искат конфликти - все неща, които и европейските избиратели ценят.
И каква излиза тя? На ЕС не му харесва баш демокрацията. Баш свободното волеизявление. Баш идеално организираният вот. Какво ли тогава гласуване му харесва на ЕС? Е, може да се досетим - правилното. Гласуването за правите, а не за вкусните краставици.
Ами тогава остава само да кажем, че ЕС е станал декорация. Ако ли пък търсим демокрация, ще я видим в Крим.
Дума
