/Поглед.инфо/ Най-после светът призна солидната, неотменна и впечатляваща връзка между две научни области, смятани досега за твърде далечни една от друга. Нобеловата награда за икономика (учредена от Шведската банка) за 2017 г. спечели Ричард Талер, пионер в интеграцията на икономиката с психологията. „Талер даде човешко лице на икономиката“, казват от Нобеловия комитет. И поясняват, че ученият е показал влиянието на три психологически черти върху икономическите решения – ограничената рационалност, социалните предпочитания и липсата на самоконтрол [1].
Давам по един пример за всяка от споменатите психологически черти.
Поне от десетилетие насам световният финансов капитал прави за четири дни такъв оборот, какъвто производственият – за цяла година. През 2008 г., в началото на последната световна финансова криза, общият обем на дериватните договори в света се оценяваше на 600 трилиона долара [2]. Това са облигации от нищото. По обем те надвишават десетократно произведения световен брутен вътрешен продукт (БВП).
Срещу тази сума няма произведени блага. Ако произведеното е, да кажем, за 10 долара, то се залага, опакова, комбинира, пак опакова и така се раждат ценни книжа, чиято цена вече e 30 долара. После те отново се комбинират, продават и препродават, а масивът става примерно 100 долара. В основата е икономика, ама нагоре е психология – хората си мислят, че притежават реални пари, зад които стоят реални стоки и услуги. Някои познават, защото продават и си купуват такива реални неща, но други не успяват и скоро разбират, че са държали сапунени мехури. Надеждата, увереността, после късметът или разочарованието, илюзията са си типични психологични факти. И в тяхната основа е тъкмо ограничената рационалност, изследвана от новия Нобелов лауреат.
Друг пример – икономическото спасяване на Гърция през последните години. Спасяваха я Европейската комисия, страните от Европейския съюз, Европейската централна банка (ЕЦБ), Международният валутен фонд, Световната банка… Кой откъдето я хванеше все я спасяваше. Даваха ѝ пари, наливаха ѝ пари, опрощаваха ѝ лихви и всякакви други спасителни неща. А Германия се оплакваше, че носи основната част от бремето. Тя плащала най-дебело сметките. „Нищо друго не е било по-далеч от истината“, казва обаче икономистът Фолкер Хелмайер, който твърди пред радио „Дойче Веле“, че за година и половина Германия е спечелила от гръцкия дълг над 700 млн. евро [3]. Също като онези, които вземаха от ЕЦБ пари срещу 1% лихва и ги продаваха на Гърция за по 8-12%. Тук икономиката са парите, но психологията е повече. Твърди се едно, а се случва друго. Лъжата се представя за истина, истината – за лъжа. Този, който печели, казва, че губи. Той всъщност получава, а твърди, че помага, т.е. че дава. Когато получаваш обаче, не ти помагаш, а на теб ти помагат. Излиза, че Гърция е помагала на Германия. Това вече не е икономика, а психология. Едни блъскат цяла година, за да произведат хляб, месо, къщи и прочие, а други с две натискания на копчета по компютрите за секунди прибират едни пари, с които могат да си купят тези къщи, хляб, месо. Светът предпочита Германия пред Гърция. Съдбата предпочита лихварите пред гръцките производители. Ей това е то „социално предпочитание“.
А ето пример и за липсата на самоконтрол – третата психологическа черта, изтъкната от Нобеловия комитет, когато хвали Талер. Всички говорят, че излизаме от кризата, започнала преди десет години: увеличава се брутният вътрешен продукт, расте световната търговия, умножават се инвестициите. В същото време във водещата икономика – САЩ, корпоративният дълг бележи безпрецедентни висоти. В началото на 2016 г. той е нараснал до 6,6 трилиона долара, а това означава най-малкото 40 процента по-голяма чиста корпоративна задлъжнялост, отколкото през кризисната 2007 година. Просрочените задължения през първото тримесечие на 2016 г. са 27,8 млрд. долара и са по-високи от тези през третото тримесечие на 2008 г., когато фалира „Лемън Брадърс“ [4].
Не е ясно какво ще стане, когато лихвите тръгнат нагоре. Впрочем ясно е – балоните ще започнат да се пукат и ще завалят фалити. Белият дом знае това, американските регулатори знаят това, икономистите ̶ също. Но никой не спира снежната топка, която вече се търкаля. Просто липса на самоконтрол. Психология отвсякъде. „Икономика с човешко лице“, както казва Нобеловият комитет, обяснявайки приноса на Ричард Талер.
_________________
БЪЛГАРСКА РЕДАКЦИЯ
Бележки под линия
[1] „Ричард Талер спечели Нобел за икономика“, Капитал дейли, 10 октомври 2017.
[2] Христина Вучева, „Американското правосъдие и Дойче банк“, Поглед инфо, 11 октомври 2016.
[3] В. Дума, 25 юли 2011.
[4] Уйлям Енгдал, „Следващата дългова криза“, сп. Геополитика, бр. 6, 2016.
