/Поглед.инфо/ Washington Post информира ”САЩ застават на страната на Израел, докато регионът се разтърсва”. А после добавя в друг материал, че „еврейски протестиращи във Вашингтон са поискали прекратяване на огъня във войната между Израел и Хамас”. Били арестувани 300 души от протестиращите, които в Конгреса на САЩ организирали седяща стачка с плакати „Нашата кръв е с един и същ цвят”, „Моят траур не е ваше оръжие” и „Ционизмът е расизъм”. В същото време New York Times заявява, че „не е ясно дали посланията на Байдън ще облекчат антиизраелския гняв заради войната, който бе подклаждан от клането в болницата в Газа”. А The Wall Street Journal е с ”Байдън подкрепя Израел за взрива в болницата в Газа като администрацията на Тел Авив не е отговорна за смъртоносната атака на тази болница”.

Масовите убийства в Газа продължават. Независимо, че сухоземната операция на Израел в Газа се проточва и даже има сигнали, че може и да се отложи. Турция обяви тридневен траур заради жертвите н Газа и смъкна знамената си наполовина. Медиите там пишат, че не всички чужди посолства са последвали този пример, включително Русия. В това време Джош Пол, генерален директор на отдел за снабдяване с оръжие на съюзници и партньори на Държавния департамент на САЩ обявява оставката си с мотив, че „не може повече да подкрепя произраелската позиция на американската администрация. Но най-широко разпространената реакция в света на изкуството и културата относно нападенията на Израел в Газа дойде от Великобритания. Повече от 2000 имена от света на изкуството и културата са подписали отворено писмо, в което искат незабавно прекратяване на израелската блокада и бомбардировките над Газа. Писмото е от името на „Британски художници за Палестина” и се говори за „свидетели сме на престъпление, на катастрофа”. Допълва се с „призракът на смъртта преследва региона”.Улиците на европейските столици са залети от хилядни протести срещу Израел, а в Германия хвърлят коктейли Молотов срещу синагоги. Лепят звездата на Давид, онези жълтите, по домове на евреи. Антисемитизмът е във възход. А Блинкен казва, че „никой не иска да види втори и трети фронт във войната” Твърди в предаване „Срещи с пресата” по NBC, че „Това не е това, което искаме. Ние не искаме ескалация. Не искаме наши сили или персонал да попаднат под обстрел”.

Не искат Хизбула да се намесва. Още по-малко Иран, но арабски медии пишат, че „Хизбула всъщност води война на изтощение”. Явява се „възпираща сила срещу Израел”.Смятат, че „Хамас е с победа на 7 октомври, защото е издигнал палестинския въпрос на дневен ред и доказват, че „Газа няма да се заличи, премести или предаде”. Каквото и да се говори ,Близкият изток иззе от Балканите присловутото „барутен погреб”, а светът гледа ужасен случващото се в Газа. „Потопът Ал Акса” срещу „Железните мечове” може дълго да продължи. Основания за оптимизъм няма. На всичкото отгоре Блинкен при посещението си в Тел Авив заяви, че „аз съм тук като евреин”. Световни медии го определиха като признание, че Вашингтон е загубил хладнокръвие в разгара на американската идеологическа и военна подкрепа за Израел. Остава привкус на съмнение, че има пукнатина в рационалността на САЩ по палестинския въпрос.Дали Вашингтон и Брюксел в такъв случай ще имат потенциал да играят в геополитиката с позиции, които надхвърлят опита на Тел Авив да определи случващото се в Газа като обикновено отмъщение. Съмнително е, защото реакциите на Запада във връзка с нападението на Хамас се превърнаха в истерия. Реакцията не бе хладнокръвна. Като при 11 септември например. В Израел се наблюдава фанатизъм. А в САЩ в Сената при 100 членове подкрепата за Израел бе с 97гласа. Нито един против. До този момент никога в САЩ не са се чували гласове с „ние сме в религиозна война, да ги изравним със земята всички”, както се изрази Линдзи Греъм. Някои наблюдатели казват, че „САЩ преживяват израелски проблем с убеждания от преди 70 години”. Говори се за „американски ционисти”, за които палестинците не са реални същества, а демонизирани призраци. Разбира се, че се отняса за американския елит и повечето медии. Затова се казва, че „американската администрация не вижда палестинците” Във Вашингтон някои преживяват атаката на Хамас като атака срещу собствения елит. Байдън почти веднага, след 10 дни, отлетя за Тел Авив. А всички европейски лидери един след друг отиват в Израел като на „религиозен ритуал”, както го определиха в арабския свят.Подкрепата на Запада за Израел е неограничена, а това помага на Нетаняху да промени стратегията от отмъщение към „сляпо отмъщение”. Без мисъл за после.Няма как да не води към непредсказуемо разрастване на кризата в Близкия изток, извън Газа. Говори се за „бумерангов ефект на колониализма”.Може да се стигне и до глобални последици.

Но зад кулисите текат и други процеси. Изказвания на израелски лидери клеймят Русия заради позицията по конфликта Израел/Хамас и дори заплашват с тежки последици за Москва. Трудно се преглъщат позициите на Нетаняху относно Украйна, контактите му с Путин, невъвеждането на санкциии. Даже не се споменават живеещите в Израел около 2 млн руски евреи, които в болшинството си подкрепят Тел Авив. В Турция пък се опасяват, че ще има разгръщане на войната в Сирия, а там има и турски войски, и руски, а това няма как да не ги засегне. Чуват се гласове, че ще се използва този конфликт, за да се постигне създаване на т.н. държава Кюрдистан и то с коридор към Източното Средиземноморие. Отново газови коридори, отново подкрепените от САЩ военизирани сирийски кюрди .и вечната заплаха за Авкара с кюрдския проблем. За разлика от палестинците кюрдите са 40 млн и живеят в 4 съседни страни. Постоянно камъче в турските обувки. Но едно разрастване на конфликта в посока Сирия или Ливан би постигнало военна намеса не само на Хизбула, но и на Иран. Техеран вече на висок глас предупреди за този сценарий и обяви, че е готов т.е. в стартова ситуация. Въпреки, че е видно – никой от играчите на терен не иска мащабна война и разливането й извън Газа.

Но може да се използва повода да се предизвикват и Русия, и Иран, защо не и Китай, за да се намесят пряко в главоблъсканицата, която някой услужливо надроби в региона. Да, арабските страни, включително мюсюлманският свят, начело със Саудитска Арабия нямаше как да не застанат на страната на палестинците и да отложат бизнес връзките с Израел и „нормализирането на отношенията” между тези два свята. Но всеки подход, който не успява да преодолее етнократското и месианско мислене в Израел отлага решението на палестинския въприс и увеличава геополитическите рискове. Израел явно не се позиционира като партньор за решаване на палестинския въпрос.А той е в свят, който е „заклещен между това да бъде проект и държава”.

Опасенията, че се наблюдава „расистки фундаментализъм” в Тел Авив сериозно тревожи Европа, например. Ощуе повече, че вътрешните проблеми в самия Израел само са отложени.Сега всички там са обединени в омразата и болката заради жертвите от атаката на Хамас и търсят възмездие. Нетаняху ще се стреми да излезе с достойнство от ситуацията и така да напусне политическата сцена в ТелАвив, но това са още хиляди жертви и много болка и от двете страни. Но има разсъждения, че „израелското господство над палестинците създаде нов юдаизъм” и дори да се казва, че „религиозните и светски ционистки течения са влезли в разрушителна линия на напрежение в конфликта със светските демократични течения”. Процеси, които сега са на заден план, защото Газа гори. И това е по екраните по цял свят.Дали евреите не са запознати с „експлозивната сила на господството и доминирането в комбинация”? Последиците са изтребление, подчинение, обезлюдяване. С една дума-геноцид.

Положението е мрачно, но вече се говори за тактически и стартегически успех или поражения за преките участници в тази война. Няма спор, че Хамас и палестинците ще претърпят тактическа загуба. Ще бъдат не само бомбардирани и унищожавани в достатъчно голям мащаб. Но в стратегически план те могат и да спечелят. Светът говори за две държави съгласно резолюции на ООН. Никак не е случайно, че Тел Авив отказва среща в Ню Йорк с Гутериш, ген.секретар на ООН. Никой не се съмнява, че Израел ще излезе с тактическа победа в тази война, но с цената на убийствата на хиляди палестинци. Но дали ще има „фалит на палестинския въпрос в бъдеще”? В стратегически план едва ли ще има ликвидиране на позициите за Палестинска държава, но може и да се замрази отново този конфликт. Да си остане безкраен.

Дали това ще устройва геополитическите играчи? Газа срещу Украйна? Все пак напоследък на САЩ се налага да „воюват” с прокси- играчи, а не с национални държави. Така бе и в Сирия, и в Ирак, но само Афганистан е достатъчно да се спомене, че успех трудно може да се отчете. Да не говорим за процесите от т.н. Арабска пролет. На този етап може само да се предположи, че ако не се намери разионалност сред Запада, израелската криза може да се превърне в част от съперничеството между великите сили, до доведе до деглобализация и плурализация на международната система. Това са процеси, които набират сила напоследък и анализите в западни медии обръщат внимание на тези тенденции. Отделно е,че ще е трудно да се подкопава китайската инициатива „Един пояс, един път”.Дори с проекти, които свързват Индия с тръбопроводи и ж.п. транспорт с Персийския залив, през Израел до Европа. „Нормализацията на отношенията с Израел” в Близкия изток се отлага. Само една атака на Хамас го постигна. Една от причините е, че е замислено за сметка на палестинците.

Отделно са опасенията на Вашингтон как ще се отразява тази война на предстоящите през 2024г президентски избори в САЩ. Има сигнали в някои медии, които говорят, че САЩ са попаднали в „капан” с тази война в Близкия изток. Имало „заслепяващ ефект”, който е следствие силното израелско лоби в САЩ. Но да се бориш с „недържавни актьори” никак не е престижно. Особено, ако няма резултат. Търси се изход, за да не се разраства конфликтът Това е единствен начин „да се измие лицето”.Първо прекратяване на огъня, после дебати как да се управлява Газа. Дали чрез Арабската лига или като се настанят палестинците извън Газа, но не в Египет, а в израелската пустиня Това на този етап са само предложения. Бъдещето ще покаже кое е рационално. Компромисите са неизбежни. Кой губи и кой печели? Въпрос на бъдеще. Важното е да се спре с убийствата на невинни граждани. И от двете страни. А подмолниге игри на геополитическите играчи ще излязат наяве след време. Както е сигурно, че Мосад ще гони лидерите на Хамас по цял свят. Може и с години. Това е позната практика. Дано надделее разумът. На днешно време няма победа без компромиси.

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?