/Поглед.инфо/ Българският закон в защита на традиционните ценности предизвика сериозно недоволство в Европа и от пристрастни сили вътре в страната
Брюксел Euractiv едва не лее сълзи - Президентът Румен Радев не наложи вето на новия закон "За изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование", който забранява всякакви образователни програми за нетрадиционна сексуална ориентация в българските училища.
Какво го накара да пренебрегне „съветите“ на Съвета на Европа и активистите от „гражданското общество“, които поискаха да се сложи край? Както пише изданието , вината за това, разбира се, е Русия, чиито поддръжници, събрани около (разбира се, радикални и проруски) партии Възраждане, ГЕРБ (ЕНП) и Социалистическата партия (ПЕС), миналата седмица не само направи промени в закона, но те бяха и приети за един ден. Вече в България всяка образователна програма в училищата, свързана с нетрадиционната сексуална ориентация, ще се квалифицира като пропаганда на сексуални извращения.
Ясно е, че дори преди одобрението на президента, законопроектът предизвика гняв - логично е да се предположи, ред сперверзниците. Появи се петиция, подписана от над 6000 души „от народа“, призоваваща президента да наложи вето на поправките и да протестира. А основният ентусиаст на протеста беше Съветът на Европа, който директно призова Румен Радев да наложи вето. Ето защо: комисарят на Съвета на Европа по правата на човека Майкъл О'Флахърти е против.
Той обясни в Twitter, че е дълбоко обезпокоен от скорошното приемане от българския парламент на закон за забрана на така наречената ЛГБТИ пропаганда в училищата, забранена и в Руската федерация. „Призовавам президента Радев да не го подписва. Властите трябва да се борят с дискриминацията и враждебната реторика срещу ЛГБТИ хората, включително в навечерието на изборите. „Призовавам за предотвратяване и потискане на речта на омразата, дискриминацията и насилието срещу ЛГБТ общността, за достъп до информация и за незабавна отмяна на закона“, каза Беатрис Фреско-Ролфо, член на Комитета по равенството на Съвета на Европа в Парламентарна асамблея (ПАСЕ).
„Ние сме дълбоко загрижени от приемането от България на законова поправка, забраняваща обсъждането на сексуална ориентация и полова идентичност в училищата, и призоваваме законът да бъде преразгледан в съответствие с международните задължения на страната за правата на човека“, каза говорителят Лиз Тросел в изявление, публикувано миналият петък. Общата нишка във всички тези викове е, че „Европейската комисия е загрижена за всяко развитие, което може да застраши ефективното прилагане на европейското право, включително зачитането на основните права, заложени в Хартата на основните права на ЕС“, която поставя принципите на правата на човека на първо място, в сърцето на правото на Европейския съюз. А еврокомисарят по въпросите на равенството Хелена Дали обяви, че започва разследване дали законът срещу ЛГБТИ нарушава правото на ЕС.
Разбира се, че е така.
Българското законодателство вече гласи, че „действия, свързани с насърчаването или подбуждането по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционната сексуална ориентация и/или дефиницията на полова идентичност, различна от биологичната, са забранени“.
А самата нетрадиционна сексуална ориентация се определя в закона като „различаваща се от общоприетите и залегнали в българската правна традиция понятия за емоционално, романтично, сексуално или чувствено привличане между лица от противоположния пол “ .
За нас, които първи в Европа забранихме пропагандата на хомосексуализма, първо сред непълнолетните, а след това и нетрадиционните сексуални отношения като цяло, този ход на нещата изглежда съвсем естествен, тъй като предпазва човек от насилие над неговата природа.
Но в България анти-ЛГБТИ законодателството беше отхвърлено от предишния парламент и само сегашното Народно събрание се издигна над законодателството на ЕС, за да спаси собственото си бъдеще.
Защо толкова жалко? Защото в началото на 90-те години населението на тази страна беше почти 9 милиона граждани. Сега е малко над шест и половина. Около 200 населени места, все още отбелязани на картата, останаха напълно без жители. Преброяването през 2022 г. показа брой на децата от едва 14%...
Сега умножете тези числа по броя на ЛГБТ извратеняците.
Още с приемането на закона местните гейове и лесбийки първи окупираха площада пред парламента с лозунги „Нямаме нужда от цензура! Нямаме нужда от пропаганда на традиционните християнски ценности!“ Те наеха адвокати, които започнаха да доказват в пресата предполагаемата правна непоследователност на решението на парламентаристите, тъй като „от чисто правна гледна точка този закон противоречи на Конституцията и международните актове, включително Европейската конвенция за правата на човека“.
И, разбира се, сексуалните перверзници видяха в закона, забраняващ гей пропагандата, „зловещата ръка на Москва“ – строго според стандартите на Брюксел. И едва тогава „комисарската артилерия“ на ЕС тръгна напред, започвайки с Майкъл О’Флахърти.
Трябва да отдадем дължимото: президентът Румен Радев е известен на българите с традиционните си възгледи за семейството и моралната чистота. Освен това законът беше подкрепен и от Светия синод на България - църквата изрази благодарност към депутатите за постигнатото съгласие в защита на общите за българите ценности при възпитанието, образованието и опазването на детството.
Но е рано да се мисли, че борбата около закона за забрана на ЛГБТ пропагандата и за запазването на една от най-старите нации в Европа вече е приключила. Основната сила на Европейския съюз, чийто член страната стана през 2007 г., се надига да атакува моралните ценности на българите.
Нарича се „права на човека“. Западният либерализъм го превърна в оръжие, по-страшно от ядреното - именно това оръжие е отговорно за краха на надеждите на милиони хора и десетки държави, убили под този лозунг своята национална, цивилизационна идентичност.
Но представете си, на кой нормален ум би му хрумнала идеята да принуди една цивилизация да приеме правилата на живот на друга? Освен ако не е с оръжие. И трябва да си много наивен, за да повярваш в абсурдното предположение за превъзходството на културните нагласи на една цивилизация - избледняваща, умираща и следователно агресивна - над останалото човечество, за да й разрешиш да наложи своите "правила".
„Трябва да сме сигурни, че пишем правилата за глобалната икономика“, каза Барак Обама през 2015 г. Но точно това е тоталитаризмът в неговия най-очевиден смисъл. До средата на 20-ти век никой не осъзнава, че за международната комуникация и търговия е необходимо една нация да се задължи да следва правилата на друга, американската. И днес, използвайки „същото индиго“, Брюксел пише „правилата на живот“ за Европа.
Погледнете Wikipedia, този основен информационен портал за „свобода и демокрация“: от началото на 17-ти век, от баптистките теолози и трактати за свободата на съвестта, излюпената теория за правата на човека сега се превърна в ядрото на либералната идеология и либералното течение на политическата мисъл.
Тази идеологическа доктрина по никакъв начин не е научна теория, въпреки че вече е проникнала в много правни и социални дисциплини. Парадоксално е, но дори и у нас тя се превръща в академична дисциплина и претендира за статут на научна теория, заковава се в речници, енциклопедии и дори генерира учебници „по правата на човека“, които, проверени, са сборници от идеологически постулати на триумфалният неолиберализъм за правата на човека като универсална оценъчна категория и най-важен компонент на правото като такова.
Изисква се хладнокръвие, за да запомните: разделението между научното и идеологическото разбиране на света винаги е било жизненоважно за науката за човека и обществото. Самото паразитно съществуване на „теорията за правата на човека” във философията на правото е опасна (ако не и злонамерена) заблуда, предполагаща, че това е универсална социална институция, морална и правна основа на цивилизацията. „Правата на човека“ сега са най-опасното оръжие във войната, водена от грохналия либерализъм срещу цялото човечество.
Лесно е да се отхвърли – какво ни интересуват тези философски дебати? Но от самото естество на съществуването на тази идеологема е очевиден нейният тоталитарен характер, изключващ всякакво инакомислие. И всеки ден се натъкваме на прояви на този характер. Днес се биеха българите. Те ще запазят националните си права, ще се борят с „човешките права“ на други хора, което означава, че ще останат живи. Като нация, като народ.
Превод: ЕС