Описание
В този разговор с Георги Стамболиев Михаил Миков прави болезнена дисекция на състоянието на българската и европейската левица. Той започва от изчезването на другарството – не като формална дума, а като отношение, солидарност и чувство за общност, които десетилетия са били гръбнакът на левите хора. Днес, казва Миков, другарството е изместено от личен пиар, кариеризъм и дребни битки за надмощие.
Миков показва как думата „преход“ е подменила истинската дума – „реставрация“: реставрация на капитализма, на класовите неравенства, на логиката „силният оцелява, слабият отпада“. Европейската левица, в това число и Партията на европейските социалисти, по думите му се е превърнала в част от казионните структури на системната „демокрация“, които пазят формата, а унищожават съдържанието.
Интервюто минава през историческата фигура на Георги Димитров – човек, издаван на пощенски марки на четири континента и символ на антифашистката съпротива, а у нас години наред заливан с помия и стигматизиран. Миков настоява, че една левица, която се срамува от собствените си исторически фигури, вече е загубила себе си.
Във вътрешнополитически план акцентът пада върху неравенствата и данъчната система:
- страна с най-високо неравенство в ЕС,
- плосък данък, маскиран с 20% ДДС и 10% данък върху доходите,
- липса на истинска, дългогодишна битка за връщане на прогресивното облагане, дори когато Международният валутен фонд вече го препоръчва,
- пропуснат шанс БСП да постави прогресивния данък и данък дивидент като условие за коалиционно участие.
Миков дава ярък пример с данък дивидент – данък върху разпределената печалба, който засяга големите печеливши от капитала, а не хората, които живеят от труда си. Вместо да обясни това на обществото и да застане твърдо срещу капиталовите привилегии, левицата мълчи и отстъпва терена на работодателските организации и десните партии.
Интервюто засяга и демографската катастрофа, разкъсаността между провинция и столицата, дълбоката пропаст в пенсиите и жизнения стандарт, деиндустриализацията и олигополиите в земеделието, където шепа свързани лица държат стотици хиляди, милиони декари, производството, износа, торовете и администрацията.
Това е разговор за лявото, което е забравило, че неговият терен са неравенствата, данъците, труда, земята, демографията и образованието, а не празните пиар-послания. Интервю, което поставя неудобните въпроси – и към европейската, и към българската левица, и най-вече към БСП, която според Миков „не е там, където трябва да бъде“.
Обобщение
Интервюто с Михаил Миков е силен политически и идейно-ценностен акт. То показва как:
- Думите на левицата са подменени – „преход“ вместо „реставрация“, пиар вместо идеология, кариеризъм вместо другарство.
- Европейската и българската левица са обезличени, превърнати в част от системата, която обслужва глобалния капитал.
- България е държава с рекордни неравенства, плосък данък, проблемен данък дивидент, демографски срив и деиндустриализация – а левицата не води истинска битка по тези теми.
- Исторически фигури като Георги Димитров са омаскарени и забравени, а левицата се срамува от собствените си корени.
- Земеделието и селата са оставени в ръцете на олигополи, докато малките производители и малките градове обедняват и се обезлюдяват.
Това е разговор, който цели не просто да констатира, а да напомни, че левицата има историческа мисия, която не може да се изпълнява с пиар и мълчание.
ВИДЕО
Втората част гледайте тук:
Абонирайте се за нашия Ютуб канал.
SEO
СЕО: Михаил Миков интервю, българска левица, БСП криза, плосък данък, данък дивидент, неравенства в България, Георги Димитров, олигополи в земеделието
