/Поглед.инфо/
Добре, да кажем, че отида, например, в звездните селения.
Естествено, ще те поставя под постоянно наблюдение.
И строго... Не според сезона... И пролет, лято, есен, зима
най-зорко ще следя отгоре какъв сега ти е режима...
Самичка ли си? Сутрин... Вечер... Цял ден какво без мене правиш...
И сигурно ще се опитам да ти внуша да ме забравиш...
Е, не изобщо... Но, например, от четири до шест без десет,
когато внучетата идват помежду нас да се намесят...
Но и тогава няма начин... Каквито са сантиментални
за мен ще искат да си спомнят... Ах, безпощадни и нахални...
Добре, да кажем ,че успея да наблюдавам многократно...
Но от къде, например?.. Всъщност това е толкова абстрактно...
Навярно ще е пълно горе край мен с разсърдени съседи...
Ще има постоянна криза за мощните далекогледи...
И затова аз предпочитам да се наместя на тавана
до полилея ни във хола и постоянно да остана...
Макар невидим... И безгласен... Потеглям пак към теб... На слука!
И без да подозираш, всъщност, ще си остана просто тука...
30 декември 2017г.
7ч. 20 м. сутринта