Поредният разговор между Владимир Трифонов и проф. Николай Витанов започва от тема, която през последните седмици все по-често присъства в международните анализи – украинските удари по руски обекти, активизирането на безпилотните атаки и опитите за натиск върху Крим и южното направление на фронта. Според Витанов обаче най-добрият начин да се оцени реалният резултат от подобни действия не е чрез пропагандните съобщения на воюващите страни, а чрез икономическите показатели.
Той посочва като особено показателен факт публикуваните от западни източници данни за руския петролен износ, който според тях достига рекордни стойности през май. За Витанов това е важен индикатор, защото показва, че независимо от санкциите и постоянните атаки срещу руска инфраструктура, основният източник на приходи за руската държава продължава да функционира. От неговата гледна точка това поставя под съмнение ефективността на част от западната стратегия за икономически натиск.
Съществена част от разговора е посветена на Крим и възможността Украйна да се опита да засили натиска върху полуострова. Витанов обръща внимание на изявления на украинския главнокомандващ Александър Сирски за големи руски концентрации на сили в района на Орехов. Според него подобни данни показват не толкова слабост, колкото подготовка за бъдещи операции. Ако действително става дума за струпване на значителни руски формирования, това може да означава подготовка за по-мащабни действия на южния фронт.
Професорът обаче остава привърженик на тезата, че основното направление продължава да бъде Донбас. Според него развитието около Константиновка, Славянск и Краматорск има стратегическо значение за цялата кампания. Ако тези градове попаднат под руски контрол, балансът на фронта може да се промени чувствително. Именно затова Витанов обръща внимание на оценките на американски военни експерти, които също разглеждат това направление като ключово.
Най-сериозната част от разговора засяга демографската картина. Витанов се позовава на анализи на западни специалисти по математическа и социална динамика, според които Украйна изпитва все по-големи затруднения при попълването на загубите си. Според изложената от него логика войната постепенно се превръща не само в конфликт на оръжия и технологии, но и в съревнование на човешки ресурси.
Той твърди, че именно тук се намира най-големият проблем за Киев. Дори ако западните държави продължат да предоставят техника и боеприпаси, остава въпросът кой ще ги използва. Витанов подчертава, че производството на оръжия и доставките на техника могат да бъдат увеличавани, но човешкият ресурс не може да бъде възстановен със същата скорост.
Оттук идва и неговото обяснение защо все повече европейски и американски експерти започват да говорят за необходимост от политическо решение. Ако тенденциите в числеността на двете армии продължат, според него ще се стигне до ситуация, при която военният баланс ще стане все по-труден за компенсиране с външна помощ.
Особено критичен е анализът му за европейската политика. Витанов смята, че част от европейските лидери продължават да изхождат от политически цели, които все по-трудно съответстват на реалната ситуация на бойното поле. Според него в Европа се натрупват икономически разходи, а политическите дивиденти стават все по-малки.
В разговора значително внимание е отделено и на ролята на Съединените щати. Проф. Витанов защитава тезата, че Вашингтон провежда далеч по-прагматична политика, отколкото обикновено се представя в публичното пространство. Според него американската стратегия е насочена преди всичко към защита на собствените интереси и към запазване на глобалното влияние на САЩ.
Той обръща специално внимание на държавния секретар Марко Рубио и смята, че неговите изказвания трябва да бъдат анализирани внимателно, защото могат да дават представа за бъдещата посока на американската политика. Витанов вижда в сегашното поведение на Вашингтон стремеж за минимизиране на преките рискове за САЩ при едновременно запазване на влиянието върху конфликта.
Отделна тема са безпилотните системи. Според Витанов именно дроновете са променили характера на съвременната война. Той твърди, че вече не става дума само за класически фронтови действия, а за постоянна борба между разузнавателни средства, ударни дронове и системи за радиоелектронна борба.
По неговите думи количеството започва да има решаващо значение. Страната, която е способна да произвежда и използва повече безпилотни системи, получава все по-сериозно предимство. Това променя и начина, по който се провеждат настъпателните операции, защото създава възможност за формиране на своеобразни „коридори“ през зоните, контролирани от противниковите дронове.
Професорът предупреждава и за рисковете от изнасянето на украинско военно производство в държави от Европейския съюз. Според него подобни решения увеличават вероятността от бъдещи инциденти и могат да превърнат отделни европейски обекти в потенциални цели в случай на по-нататъшна ескалация.
В заключение Витанов формулира теза, която преминава през целия разговор. Според него конфликтът постепенно навлиза в нов етап, в който икономиката, демографията и индустриалният потенциал започват да оказват по-голямо влияние от ежедневните съобщения за отделни удари и локални операции. Именно тези фактори според него ще определят не само развитието на фронта през следващите месеци, но и възможностите за постигане на бъдещо политическо решение.
Втора част утре вечер:...
#НиколайВитанов #Украйна #Русия #НАТО #Геополитика #ПогледИнфо #ВладимирТрифонов