/Поглед.инфо/ След съкрушителната загуба на БСП на последните избори, която е логически завършек на последователните опити на ръководството на партията да я сведе до малък парламентарен бизнес пакет, останахме безкрайно изненадани от поредната оставка на Корнелия Нинова в стил „много исках, ама нямах желание“. Още в първите минути, всеки следящ обстановката в страната си е задал въпроса: защо Нинова, която вече доста време показва завидна устойчивост и безпардонност пред политическите искания на своите съпартийци, реши точно в този момент да подаде оставка. Всичко бързо се изясни. Подадената оставка едва ли ще се превърне в реална оставка. Това бе един добре режисиран опит на ГЕРБ и ДПС да нанесат силен удар по двойката Радев-Йотова, използвайки Нинова в главната роля.

Нелош сценарий, но изключително слаб актьор в главната роля, който артикулира десетки лъжи за кратко време. Жената, ръководеща изхвърлянето на БСП от политическата система отново си позволи да лъже на тема избралите я близо 80 хил. социалисти, твърдение, което е твърде далеч от истината. Всъщност, със сигурност много по-голяма част от тези 80 хил. социалисти са гласували за Румен Радев и Илияна Йотова на президентските избори, отколкото за Корнелия Нинова на вътрешнопартийния избор. Защо обаче Нинова изпълнява политическа поръчка на тандема ГЕРБ-ДПС?

Стар трик е да обвиняваш опонентите си в собствените си прегрешения – първо, като опит за прикриване на собствените действия и второ, като начин за самооправдание. „Една от най-отвратителните привички на дребните души е, че подозират своите низости и у другите“, би казал Балзак и в този случай. От години забелязваме, че Нинова, пламенният борец срещу паралелната държава и олигарсите, панически отбягва теми за Гешев и Пеевски, включително и в последните си телевизионни изяви. Няма и как да е иначе, предвид икономическите измерения на политическата ѝ кариера, а и да си припомним, че тандемът Нинова-Пеевски „вкупом ненужни станаха“ в „кабинета Станишев“.

Никога не съм бил привърженик на конспиративни теории, но, планирано или не, БСП е на път да бъде ликвидирана не от политическите си опоненти, а от собственото си ръководство. Атаката срещу подкрепената от БСП кандидатпрезидентска двойка е последният етап от демонтажа на партията от политическата система и превръщането ѝ в „опитомен“ бизнес проект на Нинова. Тя се оказа доста последователна в тези си действия. Първо, деинтелектуализира партията, като превърна критическото мислене в повод за остракиране. Второ, прогони всички, изграждани с години опитни политически кадри и ги замени с доста съмнителни лица, без особени кариерни перспективи. Трето, разби системата за политическо образование в БСП и изпразни от съдържание научните центрове на партията. Четвърто, ликвидира партийния апарат и го замени със свой приятелски кръг. Пето, чрез формализация обезсмисли функционирането на колективните органи, превръщайки ги в оправдание и изтривалка за собствените си несъстоятелни политически действия. Шесто, маргинализира БСП и я постави в ситуация срещу всички останали. Седмо, деидеологизира партията чрез изместване на идейната ѝ същност и поставяне на преден план несъществени теми, нямащи общо с профила и историческите цели на БСП. Осмо, целенасочено разби десетки местни организации, за да бъдат те умишлено отслабени. Девето, продуцира крайно опасни реформи, обслужващи единствено собствения ѝ интерес. Десето, непрестанно чертаеше разграничителни линии в самата партия, като по този начин успя да фрагментира дори и твърдото ядро. Финалът е ударът по Радев, който нанася и последната разделителна линия, която може да се окаже фатална за БСП. Очаквано, всичко това доведе до резултати, но не до такива, каквито би ни се искало. Планът „Нинова“ днес постави БСП на прага на петото място, а както знаем изборните резултати са най-важната оценка в политиката.

Днес ръководството на БСП е заплаха не само за съществуването на партията и резултата на президентските избори, но и за съставянето на стабилно правителство. Голямата цел пред Нинова сега е да запази ръководения от нея преговорен екип, за да може да стабилизира вътрешнопартийното си положение на базата на търговия с влияние. Ясно е, че близкият номенклатурен кръг трябва да бъде уреден, за да се гарантират наведените глави. На всички обаче трябва да е ясно, че бъдещата коалиция зависи от БСП, а не от Корнелия Нинова и нейното участие в преговори дори е опасно. Как тя, която многократно агресивно нападаше протестните партии и чертаеше разделителни линии ще бъде приета? В какъв дългосрочен план биха гледали на нея евентуалните коалиционни партньори, след като е в оставка? Все още изглежда неясен и въпросът дали въобще ще получи мандат от Националния съвет да води преговори, но както виждаме тя вече го прави. Националният съвет на партията трябва да избере хора, които се ползват с доверие сред другите партии и могат да представят достойно БСП.

В дългосрочен план трябва да сме наясно, че Румен Радев и Илияна Йотова са последният шанс за БСП да възстанови по някакъв начин своите позиции. Дори евентуално участие в правителство при тази ситуация вероятно няма да помогне. Ако изхождаме от това, което ръководството причини на партията, е доста тревожно какво би причинил номенклатурният лист на Нинова на България. Ето защо БСП трябва да се огледа в целия си наличен кадрови потенциал, а не само в джоба на председателката.

Чухме много обвинения срещу Радев, служебното правителство, ДПС, олигарси, опозиция и прочее, че са виновни за загубата на БСП. Госпожо Нинова, времето на избирателите-крепостници отмина. Живеете в конкурентна политическа среда и трябва да се борите, да привличате, да убеждавате всеки избирател. Никой не е виновен, че не ставате за това. Като Ви слуша човек и разбира, че наистина демокрацията Ви е отнела много, поне в разбиранията за политиката въобще.

Предстои решаващата битка за БСП, в която трябва да бъде извършена реална промяна на цялостния облик на партията. Във времето, в което на политическия пазар са новите, модерните, усмихнатите, добронамерените политически лица, Корнелия Нинова изглежда като ретро продукт, който не е нужен на БСП, а както показаха изборните резултати – не е нужен и на България.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели