„Най-важната битка е за паметта на хората, защото тя дава воля за нови материални успехи”. Това каза в словото си проф. Иво Христов пред повече от 400 пловдивчани, дошли край яз. Въча да отбележат 76 години от епопеята на Антонивановци. „ Тази битка на полето за паметта ни е събрала всички днес тук”, изтъкна народният представител и отбеляза, че в местността Сухото дере трябва да идват повече млади хора, за да разберат истината и да станат нейни проводници. Той обясни как преди повече от 50 години българската нация показа, че може да твори чудеса, опирайки се на собствените си сили и способности, на собствените си вяра и ум. По думите му икономики се сриват и се съживяват, пътища пропадат и се строят отново, инфраструктура се руши и се възстановява, но онова, което никога не може да се възстанови, е паметта на народа. „Сега цялата пропаганда ни казва, че от нас, българите нищо не зависи, че от нас се очаква само да изпълняваме нечии чужди разпореждания. Цялата пропаганда ни съобщава, че сме живели в някаква страна, от която трябва да се срамуваме. От това ли трябва да се срамуваме?” – попита гневно проф. Иво Христов, посочвайки десеткилометровото язовирно съоръжения, на чийто бряг се намира мемориалният комплекс на загиналите в неравен бой 121 партизани. Той обрисува и източника на пропагандата – хора без чест , достойнство и памет, но с „услужлив гръбнак”. „От нас зависи дали ще ги оставим да ни учат какво е патриотизъм, какво е дълг и какво е памет. От нас зависи дали ще ги оставим да ни тъпчат или отново ще се възправим”, посочи проф. Христов. Той подчерта, че преди 76 години на това място десетки мъже и жени, девойки и младежи дават живота си в една осъдена битка, но са знаели, че не могат да бъдат победени, защото макар и унищожени физически, духът им остава. „Сега ние сме живи, но къде е духът ни, братя? Човек може всичко да загуби, но запомнете, ако човек изгуби уважението към самия себе си, значи всичко е загубил”, завърши проф. Христов под аплодисментите на присъстващите.
Преди него събитията от кръвопролитните февруарски дни през 1944 година, когато партизаните от отряда „Антон Иванов” се сражават срещу 18-хилядата фашистка армия и жандармерия, припомни Маргарита Стоилова, председател на Областен съвет на БАС – Пловдив. „Ние помним, не сме забравили жертвите и пострадалите от монархофашисткия режим”, заяви тя и цитира фактите в числа: 9 140 избити партизани, 20 000 избити ятаци, 13 000 осъдени на смърт антифашисти, 64 345 бити и измъчвани в полицейските участъци заради антифашистки убеждения, 31 250 хвърлени в 30 концлагери като Гонда вода, св. Никола, св. Кирик, Еникьой, Кръсто поле, Рибарица.
Най-младият районен председател и наследник на партизански род Костадин Беларев напомни, че загиналите в местността Сухото дере са дали живота си, за да има бъдеще България. Според него тяхната саможертва задължава и вменява на днешното поколение да не позволи завръщането на фашизма, чийто призрак и днес броди. „Днес повече от всякога се нуждаем да се обединим, както те направиха, да вземем техния пример и да превърнем партията в един силен юмрук, който да удари, както те удариха и успяха. Затова сме тук, другари, защото те успяха. Надявам се и вярвам ,че и ние ще успеем - дължим им го !”, заключи младият председател на БСП – Южен.
Митинг поклонението, в което се включиха също народните представители Теодора Халачева, Георги Йорданов и Георги Търновалийски, завърши с традиционната паметна снимка пред мемориалния комплекс на Антонивановци.
