/Поглед.инфо/ Габриела Данаилова за в. „Телеграф”

Ако направим един бърз преглед на печата от последните две години (да не се връщаме повече, че кой знае на какво ще попаднем), ще се хванем за главата.

То не беше 4-годишно дете, което почина от... сливици, няколко млади жени, които починаха след раждането на децата си, защото десетки лекари ги разнасяха и не им обръщаха внимание, забравени марли и инструменти в телата на хората, бебета, на които не им беше обърнато достатъчно внимание и умряха и още, и още...

Само преди няколко дни пък родилка беше отпратена с изречението „Изчакай до понеделник". Разбираемо - все пак петък е ден на майстора, не на работата. И така стигаме до днешния ден, в който роднините на една жена я оплакват, тъй като в кръчмата е било по-сладко, отколкото в операционната. Медиите помнят и друг такъв случай от това лято, когато дежурният лекар вонеше на бъчва и трябваше да лекува 11-годишно дете със съмнения за апендицит. За щастие миризмата го издаде и той така и не припари до детето.

С поредната нелепица от вчера отново стигнахме до вечната колегиалност между медиците и как те не можело да са виновни, защото били много уважавани и с голям опит. Когато дрегерът показва 2,47 промила, някак няма смисъл от тази насилена защита и тоталното отхвърляне на версията, че може би този лекар в този случай има вина. Той е бил пиян на работното място. Още по-грозно е наблягането на факта, че жената е от ромски произход. Какво общо има това, че дежурният е бил пиян, с това, че жената е с тъмна кожа? Убедена съм, че нямат, така както се губи връзката между маймуните и астрофизиката.

Извинение?

Ако лекарят не е виновен пряко за този случай, то какво можеше да се случи със следващия пациент, докато му трепери ръката от алкохола? Колкото и да се опитваме да търсим извинение за този човек, такова отсъства. Категорично, след като се окопити и изтрезнее, няма да е зле да си напише молбата за напускане и да забрави за работата в болницата. Това все пак е петно не само върху неговата 30-годишна кариера, но и върху работата на цялата гилдия. Човешко е да се греши, но това е една от професиите, в които подобни грешки са непростими и остават да тежат за цял живот - къде на съвестта, къде в сърцата на почернените. Нито една дума, извинение или присъда не биха върнали жената. При всеки прочит на новината устата ни ще се пълни с кисела слюнка и огорчение. Остава ни да се надяваме, че следващия път, като отидем посред нощите в болницата, лекарят ще е оставил банкета и бутилката на по-заден план от живота ни.