/Поглед.инфо/ Коментар на Габриела Данаилова за в. „Телеграф”

Дресирайте шофьорите като кученца

„Вижда се някаква бяла боя на пътя в далечината... Май са някакви линии. Чувал съм за нещо подобно, ама какво ли беше? Щом не съм го запомнил, не е важно...". Секунда преди гумите на колата да стъпят на линиите: „Пешеходна пътека! Зебра! Май трябваше да спра... нищо де, тя бабата ме видя, че не намалявам, и ме изчака. Следващия път няма да забравям."

Подобен монолог сякаш водят поне половината от шофьорите у нас ежедневно, докато профучават с мръсна газ през пешеходните пътеки. Сигурно същата дилема се е разиграла в главата и на провинилата се шофьорка от вчера (виж стр. 5). Само дето тоя път бабата не е разбрала, че дамата не знае за какво служи третият педал между краката й, и е тръгнала да пресича като примерна гражданка. Няма и да разбере, тъй като състезателката, освен че я е помела, е пропуснала и да се поинтересува какво се е случило и жената е починала.

Реакция

Това сигурно е някакъв естествен инстинкт за самосъхранение -да се избяга от местопрестъплението. Доколкото си спомням нещо от часовете по психология обаче, в такива моменти се отключва и чисто човешкото, мобилизираш се и се опитваш да помогнеш, да си колкото се може по-ефективен, за да не бъде опропастен един човешки живот. Вината също е голяма движеща сила в подобни ситуации, казват специалистите. В този случай обаче явно вратата на грижата за ближния е била заключена много здраво и всичко се е развило на възможно най-първосигналното ниво. Самата мисъл, че можеш да зарежеш труп на пътя и да мислиш, че ще ти се размине, е повече от ужасяваща, но всеки рано или късно си поема отговорността и за най-безумните действия.

Действителност

Ясно е, че често се отваря дума за това какво е в останалите европейски страни и какво е у нас, и обикновено пейзажът не е много цветен. По повод на пресичането и даването на път нещата стоят по сходен начин. В Англия например няма място, даже и в Лондон, където да си сложиш крака на асфалта и да не спрат всички, дори и да не си на пешеходна пътека. Ние пък всяка година успяваме да спечелим първенството по нетолерантност на пътя. Тази година столицата даже грабна наградата за най-много убити пешеходци в Европа. Като знаем каква е народопсихологията у нас, а именно -„Рънъта пра'и борбъта" („Храната прави борбата"), може би е добре да се поднови акцията отпреди 3 години, когато раздаваха салами на онези, които спрат на зебра. Възможно е пък да подейства, тъй като очевидно глобите и заплашването със затвор за убийство не вършат работа.

Явно това е единственият възможен начин да се дресират нашенските шофьори - като кученца с бисквитка.