/Поглед.инфо/ Държавата нехае, че скоро ще останем без оркестри и музиканти

Културните институти у нас страдат жестоко от реформите, управляват се еднолично, зле и недемократично. Абсурдът ”делегирани бюджети”, тази имитация на реформа и стратегия на Министерството на културата, ме кара да се срамувам, че съм българин и европеец...

Граденото от десетилетия от големи наши музиканти като Саша Попов, бащата на българския симфонична култура, Добрин Петков, Констатин Илиев, Руслан Райчев, Илия Темков, Васил Стефанов, Влади Симеонов, Васил Казанджиев, Димитър Манолов Борис Хинчев, Михаил Ангелов, Георги Нотев и още редица други, сега се руши по един най- жесток, безмилостен начин от ГЕРБ. В страната на Орфей и Борис Христов Евтерпа, музата на голямата музика, е вече в немилост. Ще напомня, че след двете войни в първата половина на миналия век, в трудните и бедни години, държавата решава, че културата е сред приоритетите в развитието на България. В брой на списание "Театър" от 1959 година открих, че е имало държавни драматични театри, представете си в...Троян и Нови пазар! В страната ни във всеки окръжен град освен театър имаше оркестър (държавен или общински), музикален фестивал и музикална сцена. Днес голяма част ги няма!

Две безсмислени, унищожителни реформи поставиха началото на края.

В нашата държава, в която напоследък само се руши, всичко се струпва в София, а културата в страната, с малки изключения, едва крета. Сякаш българите "извън столицата", така се изразяват и някои журналисти, болни от "софиоцентризма" (у нас има и един абсурден термин "извънстолични" театри и оркестри), са второ качество. Те нямат достъп до истинските стойности в изкуството, до голямата музика. За тях остава само Нейно Величество Чалгата, лееща се като поток от стотиците радиа и кабеларки, най-ниските жанрове, американските глупекшъни, латиносапунките, турските и индийските сериали. И всичко това под погледа на Съвета за електронни медии. Министерството на културата пък заплашва със съкращение дори най-старите и големите състави. Защо? Защото не носели приходи?! Представяте ли си приходи от Бах, Бетовен и Чайковски, от Верди, Пучини и Владигеров! Звучи толкова странно и нелепо. Сякаш високото изкуство е стока... Нещо повече: Вежди заплаши Националната оперета, че можело да я съкрати, ако „делегирания бюджет” не бил изпълнен. Дори препоръча на директора да покани за солистка ромката Софи Маринова!

Абсурдът "делегирани бюджети", тази имитация на реформа и стратегия на Министерството на културата,

ме кара да се срамувам, че съм българин и европеец... Срещу стойността на продадените билети за опера, балет, симфоничен концерт да се отпускат средства за издръжката на института - заплати, консумативи, наеми, постановъчни, реклама и т. н. Не ли това нелепо? Същински абсурд! Има ли го това в културна Европа? А там традицията е по-дълга (не са били под турско) и хората знаят как се прави култура.От Министерството на културата настояват, че били взели този модел от Германия. Да, но германският културен министър опроверга тази лъжа! За съжаление в нашето културно министерство отдавна няма подходящи специалисти, няма и идеи. Да не говорим за нивото на министрите...През 1999 г. сътвориха първото недоразумение, ознаменувало началото на края. Министър Москова, подкрепена от Иван Костов, без да се допита до обществеността, парламента, творческите съюзи и музикантите, натрапи със заповед първата т.нар. "реформа ОФД". (Оперно- филхармонично дружество). Така след насилствено механично обединение, без план, без дискусия и без определен статут, под една шапка се натикаха оперните театри и филхармониите, уж за ефективност, успешно управление, икономии и по-добро качество. Даде се неограничена власт на директорите, ликвидираха се изключително необходимите художествени съвети. Сега институтите се управляват еднолично, при това зле и недемократично. Няма художествени съвети, няма никакъв контрол от Министерството, не се зачита мнението на творческите съюзи. Повечето директори използват постовете помежду си като „разменна монета” и главно за лично обогатяване - държат като същински феодали. Някои от тях дори са без квалификацията и дипломите за заеманите постове, а един от тях, е с две дипломи за бакалавър и магистър, издадени в едно и също време, без да е учил в това учебно заведение, тъй като през цялото време е бил на щатна работа в Русе. И най- невероятното е, че същият, след като за десетина години разсипа една от водещите опери в страната и я доведе до тежка творческа криза и финансов фалит с огромен дълг, но вместо да бъде осъден, беше издигнат с манипулиран конкурс от министър Банов на най- висок пост в столицата!

Критично е състоянието и на оркестрите у нас.

От двата оркестъра в големите градове / Пловдив, Русе, Варна и Бургас/ остана един за опера, оперета, симфония, балет, кантатно- ораториална музика. От друга страна, "делегираните абсурди" съкратиха до минимум симфоничните концерти и сега дори в най- музикалните градове като Русе и Пловдив броят им е минимален. Пострадаха много и оперите. По нелогичен начин се обединиха драматичният театър и операта на Варна, както и Оперетата в София с "Арабеск", запазиха се турските самодейни театри, вероятно за кампаниите на ДПС в Разград и Кърджали и се прикрепиха към драматичните, носещи имената на Антон Страшимиров и Димитър Димов. Ликвидираха се два важни за културната ни политика театри - Родопският драматичен и Силистренският. После се възстановиха чрез намесата на далновидни депутати. Недоразумението Рашидов пък закри дори емблематичния, най-стар столичен театър "Сълза и смях", при това печеливш. Всичко това доведе до сериозна криза. И тя продължава вече цели 25 години. Запази се единствено високото ниво на националната опера и радиооркестъра в столицата. Бих казал, че акад. Пламен Карталов издигна Софийската опера до нивото на водещите европейски театри, но една „птица пролет не прави”, нали?!Компромисите започнаха и за да се изпълнява плана - поп, джаз и рок певци със симфонични оркестри, евтини холивудски мюзикъли и други заглавия с подобно ниско качество и принизяване на репертоара, оттам и на нивото на публиката. Ексминистърът Рашидов препоръча на Националната оперета да покани чалгапевицата Софи Маринова! Част от публиката се отдръпна, друга не беше привлечена, особено младите, които у нас се отдалечиха сериозно от истинските стойности в изкуството, а започна и отливът на музиканти. Оркестровите състави, доколкото още ги има, застаряха, спадна качеството им. Заплащането на музикантите е обидно мизерно. Няма подобно в света: 300-400 лева, колкото на метачките по улиците. Наскоро нашите прочути "Софийски солисти" стачкуваха заради заплатите си от 340 лева. И ще стане така, че скоро няма да има и музиканти, защото доста инструменталисти вече не достигат в големите градове, а емигрират в чужбина. Всяка години десетки млади музикални таланти емигрират. Да не говорим, че по-малките оркестри, доколкото оцеляха, ги намалиха наполовина! В съседна Румъния не съкратиха нито един театър или оркестър, а фестивалите им са на световно ниво (букурещкият "Енеску" посреща по 15 световни оркестри – от Бостън до Токио! -само в едно издание!) У нас преди петнайсетина години министър Знеполски предложи закриването на прекрасната Старозагорска опера, най-старата след столичната, създадена през далечната 1925 г., център на единствения оперен фестивал на Балканите. Всъщност, наскоро тя беше заплашена и от доскорошния министър Рашидов, заедно с уникалния танцов театър "Арабеск", Националната ни оперета и Музикално-драматичния театър на старата ни столица Велико Търново. Представете си, защото не си били изпълнили "делегираните бюджети"! И след този скандал, той "великодушно" им опрости "дълговете" и само ги нахока!

След като много музиканти емигрират в чужбина и има застаряване на кадрите, качеството започна постепенно да спада. Това съвпадна и със смяната на поколенията - отидоха си много и при това значими имена от българската музика, дойдоха млади и в повечето случаи не особено даровити и подготвени кадри. Така пострада симфоничната ни култура, която бе на високо европейско ниво. Следващата "реформа" на министър Рашидов доунищожи симфоничното дело у нас. Злополучните оперно- филхармонични дружества се разформироваха, за да се ликвидират филхармоничните им отдели и да останат само оперните. В един от големите градове, известен с прочутия си международен музикален фестивал, премиерна симфонична програма дори с музика на Малер или Брукнер се прави вместо за седмица за ден и половина, а голяма и трудна за изпълнение опера като "Дон Карлос", "Фалстаф" и "Вилхелм Тел" вместо поне за 40-50 дни, минимално само за 7-10 дни. Тези постановки се играят по няколко пъти, после се правят други, за да се отчете и бройката, и плана, като положеният творчески труд за тях не се рентира дори морално! Симфоничните оркестри, подобно на драматичните театри, започнаха да правят непростими репертоарни компромиси. Стигнаха дотам да изнасят концерти с естрадни и джазови певци и музикант и така вместо да се издига нивото на публиката, то вече се принизява. А великият Чехов беше казал: "Не Гогол трябва да слиза до народа, а народът да се издига до Гогол". След като един от оркестрите у нас направи концерт със Софи Маринова, друг може би ще направи и с Азис!

Ясно е, че парите за култура у нас вечно не достигат. Особено сега. Бюджетът на Министерството на културата е мизерен и обиден. По-нисък е от този в страни като Албания или Македония. Какво е бъдещето? И при тези параметри той не се разпределя правилно и справедливо. Хвърлят се премного средства за археология и за прескъпи недоразумения като Българския Лувър или за пошли кинопродукции. И най-много за столицата, а културата в страната, особено в малките градове, е доведена до просешка тояга. Сякаш там не живеят хора, които имат нужда и от изкуство и духовност. И още нещо, което не се дооценява: "делегираните бюджети" доведоха до увеличаване на количеството за сметка на качеството. Така оперите и оркестрите започнаха да произвеждат пет пъти повече нова продукция в съкратени срокове вече с ниско качество. Да канят рок и поппевци, и вместо Моцарт, Шуберт и Бетовен да слушаме разни крясъци, тъпани и хриптящи кавали. Да, трябва нещо да се направи - бъдещето на музикална България е наистина застрашено. Скоро няма да имаме нито оркестри, нито опери, нито музиканти! А бяхме сред първите в Европа и света. Младите ни инструменталисти масово емигрират, напускат страната и даровити оперни певци. В редица от оперите и оркестрите в страната съставите се попълват с чужди артисти и музиканти. А дори в азиатска Турция откриват оркестри, опери, правят фестивали със звезди от ранга на Даниел Баренбойм и Пласидо Доминго...

И тъй като празно място няма, като останем без музиканти и оркестри, ще се превърнем изцяло в Чалгария. Тя, Нейно Величество Чалгата вече прелива от всички електронни медии, ще влезе и в оперните и концерните зали

Бел. ред. Огнян Стамболиев е журналист, критик и преводач. Работил е като драматург в оперни театри, автор е на "Нова книга за операта" в 2 тома, първата у нас "Книга за оперетата и мюзикъла", на монографии за оперни артисти, на либрета за опери и на голям брой статии и рецензии в печата. Превел е 45 книги от класически и съвременни румънски, френски и италиански автори. Лауреат е на много наши и международни литературни награди, сред които и на академиите на Румъния и Молдова. Член е на българския ПЕН- център. Носител на Златната лира за музикална критика и публицистика на Съюза на музикалните и танцовите дейци в България.

Всеки ден с десетки кофи се събира водата от протеклия покрив на залата на Пловдивската филхармония /в Европейската столица на културата!/ - всъщност вече само оркестър към Пловдивската опера, след първата разрушителна реформа „ОФД” от 1999 г.

Маестро Емил Табаков, водещият български диригент, един от малцината големи майстори на палката днес, за съжаление, не е шеф- диригент на нито един от големите ни оркестри

Русенската филхармония и световноизвестният хор „Дунавски звуци” на фестивала „Мартенски музикални дни”, един от малкото останали оазиси на голямата музика и духовност след 1989 г. у нас

* Благодарим за всяка подкрепа за Поглед.инфо и ПогледТВ. Тя е много ценна за нас и ни помага да бъдем независими. /Прочетете долу/