Въпросът пред Конгреса на БСП - разпад или рестарт!?*

Делегатите нямат право на грешка. Изходът от спиралата на застрашителното затъване е един – пълно презареждане на БСП с идеи, политика и организация, превръщащи я в авангардна политическа сила за наложителната радикална социална трансформация на страната. Рестарт, който е възможен не като някакъв „плавен преход“, а само като решително скъсване със статуквото и смело поемане по нов път за БСП като изразител на определени класови и национални интереси.

Но готови ли са делегатите на Конгреса да утвърдят такъв принципно нов курс на БСП, единствено способен да й осигури историческа перспектива като партия на бъдещето; ще заслужат ли те да се нарекат „съвременници на бъдещето“ по подобие на първоучредителите от Бузлуджа? Положителният отговор зависи от две условия: първото – Конгресът ясно да назове истинските причини за безпрецедентния срив на доверието към партията днес; второто – да сложи начало на неотложните действия за пресичане на срива и стартиране на обновлението.

Ето най-важните факти, които делегатите следва ясно да констатират:

1. Оставката на председателя на БСП - акт, по който Конгресът въобще не следва да „приема“ някакво решение, разбиране, прозвучало в телевизионно изказване на К. Нинова от 2-ри декември т.г., а единствено да констатира като отказ от заемане на поста председател на партията, влязъл в сила от датата на подаването й - 16-ти ноември 2021 г.

2. От януари 2017 г. до ноември 2021 г. БСП загуби всички проведени в страната избори – за парламент, за евродепутати и местни власти - с все по-рязко спадаща подкрепа. От 955 450 гласа и 80 народни представители от изборите на 26 март 2017 г. за 44-ото Народно събрание, подкрепата и представителството на партията на 14 ноември 2021 г. се срина до 267 817 гласа и 26 депутати в 47-ия парламент.

3. Решаващата причина за двойния спад на гласовете за партията до 480 146 на 4 април 2021 г. спрямо март 2017 г. бе, че в резултат на “голямата ни грешка и вина“, по думите на К. Нинова в деня след изборите, БСП бе възприета от гражданите като част от статуквото, а не като желаната алтернатива. Новият спад до 365 695 гласа на 11 юли, според доклада на Кр. Вигенин, също се дължи на „изборите на 4-ти април“; т.е., на образа на БСП като партия на статуквото, впоследствие за трети път потвърден с новия срив на гласувалите за нея на 14 ноември 2021 г.

4. Отказът на ръководството на БСП категорично да подкрепи кандидатурата на президента Радев и вицепрезидента Йотова за втори мандат още при обявяването й в началото на февруари т.г., както и все по-критичното отношение към служебния кабинет допълнително опровергаваха заявката, че партията е част от промяната, а не от проблема. Резултатът бе оттеглянето на подкрепата за БСП от страна на стотици хиляди социалисти и граждани, масово подкрепили двойката Радев-Йотова и партии, припознати като носители на ново начало в живота на страната.

5. Още на изборите на 4 април 2021 г., 28,1% от гласувалите за БСП са били на възраст над 70 години, а други 26,0% - между 60 и 69 години, или общо над една втора от подкрепилите партията, докато онези между 18 и 30 години са били едва 6,06 на сто – възрастова структура, обричаща партията на отмиране.

6. По категории населени места, от общия брой гласували за БСП на 14 ноември т.г., само в София са били съсредоточени между 12.0% и 13.2% от всички гласове за партията, а в областните центрове - още между 35.0% и 43.3%, докато в селата подкрепата е достигнала едва между 18.8% и 22.0%. Загубата на позиции в по-малките градове и селата, както и в цели райони превръща БСП в партия с все по-ограничено териториално представителство.

7. Сривът на доверие към БСП е пряко свързан с превръщането на партията от демократична с колективно ръководство в „лидерска“ с командно-административно управление в резултат на „реформата“, наложена от К. Нинова след избора й за председател на Националния съвет на БСП от 49-ия Конгрес на 8 май 2016 г. Нейната заявка, че „ние всички заедно от утре ще променим БСП“ се оказа измамна в частта „всички заедно“ и разрушителна по истинския си замисъл.

8. На прекия избор за председател на БСП, за К. Нинова гласуваха не „над 80 на сто“, а едва 53,88% от членовете не БСП - 43.2 хиляди от общо 82.2 хиляди регистрирани - т.е., всъщност не повече от един от всеки двама. Заявката за прекия избор като най-демократичен бе изпразнена от съдържание от липсата на обявен списък на избирателите до самия ден на избора /!/, отказа на председателя на НС от дебати с другите кандидати, създаването на паралелни „инициативни комитети“ за нея, както и от впрягането на целия апарат и на партийната телевизия за гарантиране на нейното избиране.

9. За пръв път от 1990 г. насам изразителите на различни мнения в БСП бяха обявени от партийното ръководство за „вътрешна опозиция“ въз основа на тезата, че единствено „правилни“ са неговите позиции, а несъгласните са „врагове с партиен билет“, представляващи подкупена от външни сили „пета колона“ в партията и следователно подлежащи на „чистка“, т.е. на изключване. Вместо поименно да посочи такива лица и да сезира ОПКК с конкретни доказателства по конкретен случай, К . Нинова и обкръжението й продължават безадресните си инсинуации, породили остро разделение в ръководните среди и в структурите на партията по места.

10. И до днес остава напълно забравен и неизпълнен изрично гласуваният от Конгреса Член 48 от Устава на БСП, който повелява Националният съвет, по предложение на ОПКК, на съвместно заседание да приеме Етичен кодекс за членовете и симпатизантите на партията, който да регламентира изискванията за деклариране имуществото на кандидатите за публични длъжности и за членовете на НС, както и несъвместимостите и възможните конфликти на интереси, свързани с партийната дейност.

11. Решението на Конгреса от 26 септември 2020 г. за начало на работа по нова програма на партията остава без всякаква последваща реализация. Вместо това, ръководството възприе послания в духа на т.нар. ляв консерватизъм в пълен разрез с ценностите и принципите на социалистическата идеология, като обрече на бездействие комисиите и структурите на партията за идейно-теоретични изследвания и разработки. Прекият резултат е пълната загуба на идентичност на БСП като лява социалистическа партия.

12. Документът „Визия за България“, вместо убедителна социална алтернатива, по същество представляваше бизнес-ориентирана поредица от политики, оказал се напълно неспособен да привлече широка подкрепа от страна на хората с леви и демократични възгледи и убеждения. Мълчанието по грубото погазване на правата на наемния труд, отказът от прогресивна данъчна реформа, както и липсата на реални действия срещу т.нар. паралелна държава делегитимираха БСП като сила, предлагаща ново качество на живота.

13. Относно медийната политика, решението на НС на БСП от 11 ноември 2018 г. за създаване на ляв медиен център на БСП, както и решенията на Националния съвет от 14 октомври същата година за приемането на концепция за левите печатни издания бяха напълно забравени. Вместо това, вестник „Дума“ бе подложен на недопустим натиск и опити за превръщането му в придатък на ръководството. Стотиците хиляди лева, влагани в партийната телевизия, остават без всякакъв видим ефект от гледна точка на нарастваща чуваемост и подкрепа за посланията на партията към обществото.

14. Масовото уволнение на политическите сътрудници на Националния съвет след юни 2019 година под претекста за липса на средства и подмяната им със служители, изцяло непознати за партията, превърна апарата на Позитано 20 в безпрекословен инструмент за командно-административно управление на структурите и делата на БСП по волята на К. Нинова и обкръжението й.

15. Финансовото и материално състояние на БСП остава без необходимия подробен отчет пред Националния съвет. Същевременно ръководството реагира на свиването на държавната субсидия единствено чрез безогледни съкращения на кадри и на цели структури и основни направления на дейност на БСП.

Дори само тези петнадесет констатации дават предостатъчни основания за следния въпрос: кой всъщност диктува политиката, провеждана от Корнелия Нинова? Въпрос, зададен от неотдавна напусналия ни професор Чавдар Добрев на 8-ми февруари т.г. от сайта на Поглед.инфо., на когото са посветени проникновените слова на Иван Гранитски в този брой. Повод за споменатия въпрос е спорното от уставна гледна точка решение на Нинова и ОПКК, неизбраните на последния конгресчленовете на Националния съвет на БСП, на брой 90,да бъдат лишени от правото да участват и гласуват на провеждащите се в началото на годината партийни конференции. С това решение, по думите на проф. Добрев, всъщност Нинова цели „да унизи допълнително своите „другари” и да им покаже къде им е мястото. А също, за да формира предизборните листи на БСП по начин, по който да наложи за депутати своите преторианци.“ И по-нататък: „Другото лице на замисъла е да продължи овладяването на организациите на БСП по места, установявайки тотално единомислие. Показателно е, че по-голямата част от бламираните от Нинова членове на НС спадат към високо подготвените интелектуалци в БСП, способни в далеч по-голяма степен от нейните фаворити да мислят творчески и самостоятелно.“

Така, по неговите думи,изцялосе осъществява основната насока в политиката на Нинова: „да прочисти редиците на БСП от нейните дейци с памет, участници в живота на партията през времето на социализма и през трите десетилетия на прехода, провеждали партийната политика в тежки моменти от нейното развитие.“ И единственото обяснение за подобна „политика“, която проф. Добрев може да си даде, проследявайтии кариерните обрати в биографията на К. Нинова е, че тя „ отрано е попаднала в зависимости от среди, способни в еднаква степен да оформят политиката и на десните, и на левите партии. Не че на Нинова ѝ е забранено да разиграва самостоятелни ходове, напротив, но в границите на „позволеното” от нейния/нейните политически режисьори.“

В същата връзка заслужава внимание споделената тревога на дългогодишния деец на партията Георги Захариев в неговата статия „По стълбата на социал-либерализма“, публикувана в настоящия брой. В нея се съдържат редица подчертано дискусионни мнения и съждения, по които е необходима отговорна и задълбочена дискусия, предмет на отделна публикация. Но напълно обосновани са неговите, меко казано, обезпокоителни констатации за „ все по-засилващото се господарско високомерие на висшето партийно ръководство към общинските и основните партийни организации и отделните социалисти“, за посегателството върху тяхната уставна автономност, включително спрямо Казанлъшката общинска организация.

Последна драстична проява именно на този порочен и недопустим „стил и метод на ръководство“ представлява опитът на К. Нинова и обкръжението й на пленума на НС от 10 декември т.г. безогледно да охулят колектива и водещите журналисти на в. Дума, извоювали си през годините рядко национално признание като пример за неподкупна и борбена журналистика от последователно леви позиции.

Както отбелязва Г Захариев, „една от основните причини за изборните загуби на БСП е лошата кадрова политика, която партийното ръководство провежда от горе до долу…И днес няма да забравя как на едно от заседанията на 49-тия конгрес Корнелия Нинова оплю нейни опоненти - знакови личности в партията и им окачи етикети без доказателства. Потърси враговете с партиен билет. Даде старт на разцеплението в БСП. Те показват, че БСП се нуждае от ново ръководство.“

Несъмнено, дискусиите на Конгреса ще бъдат под влиянието на последните развития, свързани със старта на 47-ото Народно събрание, формирането на мнозинство, подкрепящо правителство с участието на БСП и първите действия на новия кабинет. Както е известно, в партията възникнаха и остават да съществуват различни мнения по въпросите за отношението на БСП към формираното четиристранно взаимодействие между разнородни партии и за формите на ангажиране на партията с новото управление на страната.

Времето тепърва предстои да даде отговори на тези и още множество други въпроси относно развитието на процесите в управлението и живота на страната. На този етап само ще привлечем внимание към обръщението на Платформа „Социализъм ХХІ век“ от 7-ми декември към членовете на НС на БСП: „След всестранен анализ и откровена дискусия Националният съвет на БСП трябва да вземе решения по няколко изключително важни въпроса: Първо, за четворната коалиция. Да каже – Да! за парламентарната подкрепа на законодателна управленска програма и правителство с водеща роля на „Продължаваме промяната“. Това е шанс за възстановяване на парламентарната демокрация и на ролята на Народното събрание, шанс за постигане на промяна и в изпълнителната и в съдебната власт. Но! Участие с министри-политически лица в правителство с ясен неолиберален профил рискува да обезличи БСП като носител на социалистическата идея и на надеждата за достоен живот. Аргументът, че трябва да се участва заради изпълнението на социални ангажименти е фалшив. Те, както и много други същностни за БСП и левицата политики, следва да бъдат ясно записани в споразумението с „Продължаваме промяната“ и да подлежат на постоянен строг парламентарен, политически и обществен контрол.“

Наред със запознаването с официалните позиции на ръководството на партията относно безпрецедентните изборни поражения и състоянието на самата партия, делегатите на Конгреса нямат право да оставят без адекватни реакции посочените по-горе факти, констатации и най-отговорни мнения. От това пряко зависи какъв отговор ще дадат те на нетърпящия и ден отлагане съдбовен за БСП въпрос – разпад или рестарт?!

Нека си пожелаем да се окажем на висотата на историческото изпитание, пред което сме изправени!

* Текстът е част от предстоящия брой на сп. "Ново Време"