Комуникационните и психо-соматичните функции на хобота също са обект на продължаващи анализи. Често наблюдаваното погалване или докосване на бивните и слепоочните жлези при стресови ситуации не е просто емоционален жест. На слепоочията разполагат специализирани темпорални жлези, които отделят секрет (темпорин) по време на муст или силно нервно възбуждение. Докосването на тези зони с хобота позволява на животното да мониторира собствения си хормонален статус и химическите сигнали на останалите членове от стадото.
Подробни анализи на морфологичните модификации показват как еволюционният натиск оформя тъканите без оглед на тяхната комплексност. За тези, които се интересуват от паралелите в развитието на опорно-двигателната система при изчезналите представители на фауната, си струва да се прегледат изследванията върху скелетните останки от периода на плейстоцена.
В крайна сметка хоботът на слона остава брутален пример за това как природата решава инженерни проблеми не с добавяне на нови костни лостове, а с максимално усложняване на меките тъкани. Органът е брънка от сложна система за оцеляване, в която всеки кубичен сантиметър мускул изпълнява строго определена биофизична роля.
