За повече детайли около структурата на средновековните монетарни дворове и икономическите кризи на XIV век си струва да се прегледат докладите за паричната реформа във Франция, където е описано как обезценяването на сребърния ливър от страна на краля обезмисля голяма част от физическите наличности.
Когато Жак дьо Моле и Жофроа дьо Шарне са изгорени на кладата през март 1314 г. край бреговете на Сена, кралят всъщност не открива златен казан, защото такъв никога не е имало в статичен вид. Ликвидността на Храма е била разпръсната из цяла Европа. В Испания и Португалия структурата просто сменя табелата си под натиска на местните владетели, за да запази активите от мавританската граница – така се ражда Орденът на Христос, чиито кораби век и половина по-късно наистина ще плават под познатия червен кръст. В Шотландия, където папската була Vox in excelso практически не функционира поради екскомуникацията на Робърт Брус, рицарите се разтварят в местната аристокрация и военна структура.
Няма нужда да търсим мистични подземни трезори в Рен льо Шато или Оук Айлънд, за да разберем къде са изчезнали парите. Те са отишли там, където отиват всички капитали по време на системна криза: в анюитети, в прехвърляне на поземлени имоти към Ордена на Хоспиталиерите (както нарежда самият папа Климент V) и в директно опрощаване на огромните дългове на европейските монарси, които просто са заличили кредиторите си.
Подробен анализ на валутните курсове и архивните източници от разпитите в Поатие показва, че кралската хазна е успяла да конфискува предимно недвижими имоти и аграрни стопанства (командории), чието управление впоследствие се оказва толкова неизгодно и бюрократично тежко, че френската държава губи повече средства за администрация, отколкото прибира като чист доход.
